О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №272 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена частна жалба от С.”, [населено място], чрез адвокат Д. Д., с вх.№2589/09.03.2012 г. на ВКС, подадена по пощата с пощенско клеймо от 08.03.2012 г., срещу определение №124 от 17.02.2012 г. по ч.т.д.№90/2012 г. на ВКС, І Т.О., с което частната касационна жалба на жалбоподателя, подадена на основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.220 ГПК е оставена без разглеждане. С обжалваното определение съставът на ВКС, І Т.О. е приел, че въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е отхвърлена молбата на настоящия жалбоподател за конституиране на [фирма] като трето лице помагач на страната на ответника, е недопустима, тъй като не попада сред нито една от хипотезите на чл..274, ал.3 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.274, ал.3, т.1 във вр. с чл.223, ал.2 ГПК, защото е лишен от процесуалното му право да привлече трето лице помагач, което да бъде подчинено на еднаквото установяване на общите факти и правни изводи.
Ответникът И. К. не взема становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на ВКС, І Т.О. е приел, че въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което се отказва привличането на трето лице помагач на страната на ответника, не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.274, ал.3 ГПК са изброени изчерпателно определенията, които подлежат на касационно обжалване. Определението по чл.219 ГПК не попада сред нито едно от тях. То не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, 1 ГПК, защото с постановяването му не се пресича възможността за завършване на делото. С евентуалното привличане на третото лице помагач, то няма да придобие качество на главна страна в процеса, поради което и правото на обратен иск срещу него може да бъде упражнен самостоятелно в отделен процес. При това въпросът за необжалаемостта пред касационната инстанция на въззивното определение, с което се потвърждава отказът на първата инстанция за привличане на трето лице помагач, е разрешен с т.5 на ТР1-2007-ОСГК, което с оглед сходството в процесуалноправната уредба по ГПК, 1952 г. и сега действащия процесуален кодекс, не е загубило сила и е задължително за настоящето производство.
Обжалваното въззивно определение не попада и в хипотезата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото с него не се дава разрешение по същество на друго производство. По въпроса за необжалваемостта на въззивното определние, постановено на основание чл.219, ал.1 ГПК, има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава по разрешения с нея процесуален въпрос – вж. Опр.№16/16.01.2011 г., ч.гр.д.№734/2011, ВКС, ІІІ Г.О., Опр. №420/01.06.2011 г. по ч.т.д.№278/2011 год. на ВКС, ІІ Г.О., Опр.№244/02.04.2012 г. по ч.гр.д.№209/2012 г. на ВКС, ІІІ Г.О., Опр.412/28.05.2012 г. по ч.гр.д.№989/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., която се споделя напълно от настоящия състав.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №124 от 17.02.2012 г. по ч.т.д.№90/2012 . на ВКС, І Т.О..,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: