О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 09.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №323 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3, ГПК по повод постъпила касационна жалба от Ч.”Б.” чрез адвокат А. Т. с вх.№778 от 28.01.2011 год. на Бургаския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 27.01.2011 год. и чрез адвокат К. М., с изложение по чл.384, ал.3 ГПК с вх.№1430 от 22.02.2011 год. на Бургаския апелативен съд, подадено по пощата с пощенско клеймо от 21.02.2011 год., за отстраняване на указаната на касатора нередовност на касационната му жалба на основание чл.285, ал.1 във вр. с чл.284 ГПК, срещу решение от 10.12.2009 год. по в.гр.д.№219 /2010 год. на Бургаския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №147 от 10.06.2010 год. по т.д.№655/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен, предявеният от [община] срещу касатора иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, като е развален подписаният на 09.12.2004 год. между [община] и касатора приватизационен договор, касаторът Ч.”Б.” на основание чл.55, ал.1 ЗЗД е осъден да върне на общината имота, предмет на договора, при условията на чл.90, ал.1 ЗЗД едновременно с връщането от Общината на сумата от 595 000 лв., представляваща изплатената от купувача продажна цена по договора. Бургаският апелативен съд е възприел изводите на районния съд, че касаторът-купувач не е изпълнил задължението си по чл.9 от приватизационния договор, а именно да въведе в експлоатация закупения имот в срок до 15.09.2005 год., поради което не е изпълнил и задълженията си по чл.11 от същия договор да осигури нови работни места, както и че не е изпълнил задължението си за осигуряване ползването на имота по социалното му предназначение. Съдът не е уважил възражението на Ч. „Б.” по чл.81, ал.1 ЗЗД за обективна невъзможност да изпълни задължението си за въвеждане на обекта в експлоатация съобразно социалното му предназначение, защото е приел, че към момента на сключване на сделката извършването на основен ремонт и реконструкция на сградата е било възможно, но е било икономически неизгодно за купувача- Ч. „Б.”. По тези съображения е приел за неоснователно и възражението му по чл.26, ал.2 ЗЗД за частична нищожност на чл.9 от Договора, поради невъзможен предмет. Съдът е приел е още, че [община] е изпълнила облигационното си задължение за добросъвестно договаряне и е съдействала за изпълнение на договора- предоставила е на купувача пълна информация за сделката, достатъчно време за оглед, проучване и консултации и изготвяне на съответно предложение. Купувачът е закупил имота в състояние, описано в информационния меморандум, на 18.11.2004 год. е подписал декларация за запознаване с документацията и извършен оглед на имота и след заплащане на цената, на 14.12.2004 год. обектът е предаден с двустранно подписан приемателно-предавателен протокол. Въззивният съд е приел за неприложима разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД за даване на купувача на подходящ срок за изпълнение с оглед установената към настоящия момент пълна амортизация на сградата. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното решение на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
І.По основанията по чл.280, ал.1 ГПК, изложени от адвокат Т.
Касаторът не е формулирал общото основание за достъп до касация, а именно разрешаване на конкретен правен въпрос, обусловил правните изводи на съда, въпреки множеството поставени въпроси в изложението си по чл.284 ал.3 ГПК. Те са фактологически и доказателствено обусловени, поради което са свързани с установяване на конкретната фактическа обстановка по делото. Смесва основанията за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК чрез въвежданата с почти всички въпроси неправилност на обжалваното решение.
1. Първият поставен въпрос за това как следва да се установи техническата негодност на сградата и дали това представлява обстоятелство, за установяване на което законът изисква писмен акт по смисъла на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, не е обусловил изхода по конкретното дело. Изводът на решаващия съд за възможността да се извърши ремонт на сградата е направен не само поради липса на решение на комисията по чл.316 ППЗТСУ, отм., установяваща негодността на сградата, а след обсъждане на свидетелски показания за ползването й по предназначение преди сключване на приватизационния договор/св.М.Д. и св.Д.И./, както и на изслушаната съдебно техническа експертиза, изготвена от архитект и строителен инженер. Суверенното право на решаващия съд да кредитира определена група свидетелски показания, не може да бъде контролирано от ВКС.
2. Въпросът за допустимостта на свидетелските показания в хипотезата на чл.165, ал.1 ГПК също не е от значение за изхода на делото, тъй като съдът не е кредитирал показанията на св.Р., не поради тяхната недопустимост, а поради тяхната изолираност и не подкрепяне от останалите доказателства по делото.
3.Въведеното чрез въпрос №3 нарушение на задължение на съда по чл.235, ал.2 ГПК да обсъди доказателствата по делото в тяхната взаимна обусловеност, не може да представлява основание за достъп до касация, а такова за евентуална неправилност по чл.281,т.3 ГПК.
4. Не представлява общото основание за достъп до касация, въпросът за съотношението между чл.159, ал.2 и чл.148 ГПК. Правото на съда да прецени които от повечето сочени за едни и същи обстоятелства свидетели да допусне, не означава, че с оглед задължението му за събиране на доказателства, той е длъжен още при допускането им да се произнася по доказателствената стойност на показанията на допуснатите до разпит свидетели. Този въпрос не само, че не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но и въобще не подлежи на съпоставяне преценката , която извършва съдът по допустимостта на исканите гласни доказателства във фазата по тяхното събиране, с преценката за тяхната доказателствена стойност, която извършва по чл.235 ал.2 ГПК в решението си по съществото на делото.
5. Въпросът, свързан със значението на добросъвестността на съконтрахентите, знанието или незнанието им на пороците на приватизационната сделка, водещо до твърдяната й частична нищожност, също не е обусловил изхода на делото. Съдът е приел, че клаузата на чл.9 от Приватизационния договор, уреждаща задълженията на купувача, не е нищожна, не поради липса на съгласие, постигнато поради недобросъвестното поведение на продавача, а защото не е доказан невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2 ГПК. При това този извод на съда е направен въз основа на конкретните доказателства, установяващи конкретната фактическа обстановка, правилността на които не може да бъде проверявана от касационния съд.
6. Въпросът за значението на ПУП за изпълнение на задълженията по приватизационната сделка също не е обусловил изхода по делото. Изменението е направено със Заповед№1366/04.08.2006 год., към която дата е изтекъл срокът от 15.09.2005 год., за въвеждане на обекта в експлоатация за дейностите по приложение №2 и един месец преди срокът от 15.09.2006 год. за дейностите по приложение №3
ІІ.По основанията по чл.280, ал.1 ГПК, изложени от адвокат М.
Поставените въпроси във връзка с отстъпеното право на строеж не са относими към спора, защото в случая нито съдът се е произнасял, нито има сключено между страните споразумение за престиране на нещо различно от договореното по смисъла на чл.65, ал.1 и 2 ЗЗД – да изгради нова сграда вместо да ремонтира старата, каквото задължение касаторът Ч. „Б.” е поел по договора, поради което новото задължение да е погасило старото. Въпросът за съотношението между изпълнена и неизпълнена част от приватизационния договор с оглед плащане на продажната цена също е неотносим към спора, защото възражение по чл.87, ал.4 ЗЗД не е правено. Недопустим е въпросът за нищожността на клаузата от приватизационния договор за правото на продавача да го развали при виновно неизпълнение от страна на купувача, /вероятно се има пред вид чл.18 от Договора/, поради противоречи на добрите нрави. Такъв довод нито е правен във въззивното производство, нито въобще е въвеждан по делото.
Формулираните в раздел ІІ въпроси са фактологически обосновани, с тях се цели пререшаване на спора чрез нова преценка, която да бъде извършена от ВКС, на вече събраните по делото доказателства. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и заключенията на съдебно-техническата експертиза, но касаторът не е съгласен с направените от въззивния съд въз основа на тях изводи, че обектът е негоден за ремонт и реконструкция към момента на съдебното производство, а не и към сключването на договора. Подробно зададените въпроси за изграждането на сградата изначало в отклонение на изискванията за противопожарна безопасност целят ново обсъждане на техническата експертиза. Същото се отнася и до въпросите, свързани с твърденията за непълнота на Информационния меморандум относно състоянието на сградата. Още повече, че те не са решаващи за изхода на делото, тъй като недобросъвестността на Общината при воденото на преговорите е изключена от удостовереното с подписаната от купувача декларацията от 18.11.2004 год. за извършен оглед и констатация, че фактическото състояние не се различава от описаното в документацията. Поставените въпроси за изправността на ищеца са фактологически обосновани от касатора чрез данните по делото и фактически са относими към твърдяната неправилност на обжалваното решение, а не и до основанията за достъп до касация. Всичките му въпроси целят установяване на начална обективна невъзможност за изпълнение на задължението му по приватизационния договор, съществуваща още към момента на възникване на облигационното отношение. Ако тя е била налице това би означавало, че сключеният приватизационнен договор е изцяло нищожен, поради невъзможен предмет-чл.26, ал.2 ЗЗД, а такива твърдения за цялостна нищожност на договора няма.
След като поставените и от двамата адвокати въпроси не могат да се квалифицират като общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, това е достатъчно само по себе си да се откаже селектиране на касационната жалба. Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото цитираната противоречива съдебна практика се отнася до други конкретни разрешения по приложение на закона.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.12.2009 год. по в.гр.д.№219 /2010 год. на Бургаския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №147 от 10.06.2010 год. по т.д.№655/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: