О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 16.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 09.02. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 554 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] , с вх.№1543 от 28.03.2011 год. и допълнителна с вх.№1889 от 14.04.2011 год., двата на Варненския апелативен съд, чрез адвокат Е. К., срещу Решение №27 от 21.02.2011 год. по в.гр.д.№3/2011 год. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение от 20.10.2010 по гр.д.№2523/2009 год. на Варненския окръжен съд, ГО, с което са уважени предявените от Ц. Д. срещу касатора [фирма] при условие на обективно съединяване иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 31 160 лв., представляваща част от цената на недвижимия имот, изплатена от ищеца на дружеството касатор при сключване на предварителния договор за покупко- продажба, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1389.06 лв. мораторна лихва. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.166, ал.1 ГПК, поради отказ и на двете съдебни инстанции за допускане на гласни доказателства при наличие на извънсъдебни признания по делото от ищеца, направени в досъдебно производство №494 по описа на ОД на МВР В.. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че ВКС следва да се произнесе по въпроса” за допускане на гласни доказателства, когато по делото се съдържат извънсъдебни признания на страна по делото, които правят вероятно претендираното вземане да не се дължи”.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол- основното- формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Чрез въпроса за допустимостта за събиране на гласни доказателства при извънсъдебно признание от ищцовата страна за недължимост на процесната сума, касаторът въобще не е формулирал общото основание за достъп до касация. Приложената от въззивния съд преклузия за събиране на нови доказателства произтича от принципа за процесуална дисциплина -страните не могат да сочат доказателства, които са могли да ангажират в първоинстанцинното производство. Допустимостта на тези доказателства въобще не се свързва с направени извънсъдебни признания от страна на ищеца за недължимост на вземането му, поради което поставеният във връзка с нея въпрос не е обусловил правните изводи на съда. А твърденията за неправилно приложение на нормата на чл.266, ал.1ГПК биха могли да се квалифицират като основание за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които не могат да бъдат същевременно и основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът допуска смесване на тези основания с основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК.
Не е мотивирал точно, както го задължава чл.284, ал.3 , т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК и подържаното допълнителното основание за селектиране на касационната жалба. Нормата на чл.266, ал.1 ГПК не се нуждае от изправително тълкуване и по нея има изобилна съдебна практика. Касаторът чрез адвокат Е. К. не се е обосновал с какво разрешаването на конкретния казус от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на т.4 на ТР 1-2010-ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №27 от 21.02.2011 год. по в.гр.д.№3/2011 год. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение от 20.10.2010 по гр.д.№2523/2009 год. на Варненския окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: