О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 17.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.02. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №681/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Е. Н. С. от[населено място], с юридическа правоспособност, с вх.№2746 от 23.04.2010 год. на Врачанския окръжен съд срещу Решение №89 от 17.03.2010 год. по гр.д.№23/2010 год. на Врачанския окръжен съд, ГО, с което частично е отменено решение №869 от 25.11.2009 год. по гр.д.№1667/2009 год. на В. районен съд, с което предявените от [фирма],[населено място] срещу касатора при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца по Заповед за изпълнение от 03.06.2009 год. за сумата 2858.02 лв. неизплатена топлинна енергия и за сумата 597.69 лв., мораторна лихва, са били уважени за сумата 950 лв. главница за периода-30.05.2006 год.-30.04.2009 год. и за сумата 100 лв. лихва за забава от 31.07.2006 год. до 31.05.2009 год. В останалата част до пълния размер исковете са били отхвърлени. С обжалваното въззивно решение Врачанският окръжен съд частично е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната част и е уважил иска за главницата за още сумата 1 152.65 лв. или общо за сумата 2 102.65 лв. и този за мораторната лихва за още 25.94 лв. или общо за сумата 124.94 лв. Приел е, че количеството неизплатена от ответника топлинна енергия следва да бъде определена по реда на чл.70, ал.4 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. като на потребител, неосигурил достъп за отчет за всички отоплителни тела в имота.
Касаторът фактически обжалва въззивното решение в уважителната част, включително и в тази, с която е потвърдено първоинстанционното осъдително решение. Подържа, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно. Твърденията си за недопустимост извежда от „липсата си на процесуална легитимация”, както и че „не е надлежна страна” по предявените искове. Развива подробни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на чл.70, ал.4 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. и неправилно игнориране на чл.62 от ЗЗП. Подържа всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради акцесорния характер на иска за мораторната лихва /чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
В рамките на служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на въззивното решение, настоящият състав намира, че доводът на кастора за недопустимост, е неоснователен. Не възразява за липса на процесуална легитимация на ищеца, което би представлявало липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, водеща до недопустимост на обжалваното решение. Твърдението му, че не е носител на пасивна материално-правна легитимация, т.е, че не е надлежна страна, не обуславя недопустимостта на иска, а евентуално неговата неоснователност. Пасивната материално-правна легитимация произтича от принадлежността на спорното право и е свързана с основателността на иска, а процесуалната легитимация – с неговата допустимост, р.п.- недопустимост. По въпроса дали ответникът е носител на спорното правото съдът се произнася с решението си по същество.
Неоснователен е и доводът за неправилно конституиране на страните, водещо до недопустимост на решението. Съвместната собственост при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация само по вещни искове, предявени от и срещу съпрузите, а не и по облигационни, какъвто е процесният.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно да формулира значимия за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от Врачанския окръжен съд при наличие на допълнителните основания за достъп до касация, изчерпателно изброени в чл.280, т.1-3 ГПК. Общо поставените в „Допълнението” към касационната жалба, имащо характер на Изложение по чл.284, ал.3 ГПК, четири въпроси, за доказателствената сила на частните документи, за недопускане на свидетели и съставяне на протоколи без участието на проверяваното лице, освен че не са формулирани чрез значението им за конкретното дело, представляват обобщение на твърдяната неправилност на обжалваното решение, а не и основания за допускане на касационно обжалване. Подържаната неправилност представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които основания не могат да бъдат същевременно и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Последните са изброени изчерпателно и не препращат към чл.281, т.3 ГПК. Ето защо преповтарянето, дори дословно, в „Допълнението” към касационната жалба на доводите за неправилност на обжалваното решение, не води до посочване на основанията за селектиране на касационната жалба. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативност на касационното обжалване. Съдът може да се произнесе по твърдяната в касационната жалба неправилност на въззивното решение, едва след допускането й до касационен контрол.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно основание обжалваното въззивно решение да не се допусне до касационен контрол. А и по въпроса за облигационната връзка между потребителите на топлинна енергия и дружествата-продавачи въз основа на Общите условия за продажба на топлинна енергия/чл.150ЗЕ/ с постановяване по реда на чл.290 ГПК на Решение №142 от 30.09.2010 год. на ВКС, ІІ Т.О. е формирана задължителна съдебна практика/ т.2, ТР 1-2010-ОСГК/.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №89 от 17.03.2010 год. по гр.д.№23/2010 год. на Врачанския окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: