О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 07.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.02. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №61 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез адвокат И. И., подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.10.2010 год., срещу Определение от 11.08.2010 год. по гр.д.№386/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено разпореждане от 15.03.2010 год. по ч.гр.д.№381/2010 год. на Дупнишкия районен съд, с което е отхвърлено заявлението на касатора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.417,т.2 ГПК срещу длъжницата И. Т. М. от[населено място], К. обл. Районният съд е приел, че документът- представеното извлечение от счетоводните книги, не е редовен от външна страна, защото не съдържа данни за претендираната главница от 2 679.97 лв. от кои неизплатени вноски се стои, както и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като няма доказателства за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита. С обжалваното въззивно определение Кюстендилският окръжен съд е квалифицирал липсата на данни за начина на формиране на претендираната главница и за настъпване на изискуемостта й, като нередовност на исковата молба, която не може да бъде отстранена във възивното производство, поради което е потвърдил разпореждането на районния съд.
Частният жалбоподател [фирма] подържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са взети пред вид доказателствата, представени във въззивното производство. Навежда и довод за необоснованост, защото условията за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, се съдържат в договора за банков кредит- т.16.1.1. във вр. с т.16.2. от същия. Счита, че в нарушение на чл.418, ал.2 във вр. с чл.417 т.1-9 ГПК съдът е излязъл извън обхвата на проверката, която следва да извърши за наличието на тези основания свеждаща се само до тяхната редовност от външна страна. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като формулира правните въпроси за необходимите реквизити на извлечението от счетоводните книги и за обсега на проверката по чл.418, ал.2 ГПК, по които твърди, че съществува противоречива съдебна практика, а разрешаването на въпроса за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита ще е от значение за точното прилагане на закона- чл.60, ал.2 ЗКИ, както и за развитие на правото.
Ответницата не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Въпросът за необходимите реквизити на извлечението от счетоводните книги на банка не е обусловил правните изводи на обжалваното определение на Кюстендилския окръжен съд. Липсата на данни за формиране на главницата е квалифицирана като нередовност на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Безспорно е, че погасителен план и справка за трансакции по кредита на длъжницата, като доказателства за размера на погасителните вноски, а оттам и за произхода на дълга по главницата, за крайния срок на погасяване на кредита, както и за размера на договорената възнаградителна лихва са представени едва с частната въззивна жалба. А по въпроса за невъзможността нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да бъде отстранена във въззивното производство, поради неприложимостта на чл.101 ГПК в заповедното производство, съществува трайна и непротиворечива съдебна практика- вж. Определение №600 от 14.10.2009 год. по ч.т.д.№392/2009 год.,на ВКС, ІІ Т.О.; Определение №431 от 09.12.2008 год. по ч.т.д.№414/2008 год. на ВКС,ІІ Т.О.;Определение №181 от 26.03.2009 год. по ч.т.д.№176/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. ;Определение №172 от 01.04.2009 год. по ч.т.д.№142/2009 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №134 от 18.03.2009 год. по ч.т.д.№120/2009 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №30 от 16.01.2009 год. по ч.т.д.№361/2008 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №49 от 20.01.2011 год. по ч.т.д.№705/2010 год. на ВКС, І Т.О. и др.
По въпроса за обсега на проверката , която извършва съдът по чл.418, ал.2 във вр. с чл.417, т.1-9 ГПК също съществува трайна и непротиворечива съдебна практика, поради което не са налице допълнителните основания за селектиране на касационната жалба по чл.2801 ал.1,т.1 ГПК. Съдът издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземането след проверка за редовността на документа от външна страна и на обстоятелствата дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане- вж. Определение №143 от 23.02.2010 год. по ч.т.д.№912/2010 год. на ВКС, ІІ ТО; Определение №355 от 28.04.2010 год. по ч.т.д.№136/2010 год. на ВКС, І Т.О. и др.
Нормите на чл.418, ал.2 във вр. с чл.60, ал.2 ЗКИ са ясни и категорични, поради което не се нуждаят от изправително тълкуване, което изключва наличието на подържаното от жалбоподателя допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. С нормата на чл.60, ал.2 ЗКИ е предоставена възможност на банката-кредитор при неплащане на кредита или на отделни вноски по него да направи целия кредит предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост не настъпва автоматично по силата на закона. Ако в договора за кредит не се съдържа условие, че страните са се съгласили при неплащане на кредита или на съответните вноски по него, той да става в неизплатената си част предсрочно изискуем, без кредитополучателят да бъде уведомяван, необходимо е волеизявлението на банка, с което тя упражнява предоставеното й от закона право да направи кредита предсрочно изискуем, да достигне до длъжника. Ако в договора за кредит се съдържа уговорка, че уведомяването на длъжника не е необходимо, договорът заедно с извлечението от сметката на банката трябва да удостоверяват сбъдването на условията за предсрочната изискуемост на кредита. Договорът представлява доказателство за уговорените условия за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, а извлечението от сметките- доказателство за настъпването на тези условия, които обстоятелства в случая не са установени в заповедното производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Определение от 11.08.2010 год. по гр.д.№386/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено разпореждане от 15.03.2010 год. по ч.гр.д.№381/2010 год. на Дупнишкия районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: