О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 21.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 571 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Н. Н. Н. от [населено място], чрез адвокат В. З., с вх.№4645/30.05.2012 г. на Хасковския окръжен съд, срещу Решение №92 от 11.05.2012 г. по в.гр.д.№161/2012 г. на Хасковския окръжен съд, с което след отмяна на осъдителното решение №42 от 12.01.2012 г.по гр.д.№2772/2011 г. на Хасковския районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора, в качеството му на възложител, срещу [фирма], [населено място], в качеството му на изпълнител, иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 20 000 лв., представляваща уговорена в т.ІV-3 от предварителния договор за учредяване отстъпено право на строеж срещу задължение да построяване на сграда, сключен между страните на 20.04.2005 г., уговорена неустойка като глобална сума за неизпълнение на задълженията на изпълнителя /приемателя/ в уговорения петгодишен срок от датата на издаване на заповедната книга на обекта. За да уважи така предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, Хасковският районен съд е приел, че тази неустойка е уговорена като компенсаторна за цялостното неизпълнение на договорените обекти, различна от уговорената в същия договор неустойка за забава, поради което с постигнатата между страните спогодба, с която са променени сроковете за извършване на СМР и предаване на обектите, не е дерогирана клаузата на т.ІV-3 от предварителния договор. Присъдените с предходни решения на Хасковския районен и окръжен съд по други дела между същите страни обезщетения са за различни вреди от тези, предназначени да компенсира неустойката по т.ІV-3 от предварителния договор, поради което формираната по тях сила на пресъдено нещо не е пречка за уважаване на настоящия иск, след като ответникът не е предал на ищеца обектите в новопостроената сграда в срока по т.ІV-3 от предварителния договор. С обжалваното въззивно решение Хасковският окръжен съд е приел, че уговорената в тази точка от предварителния договор неустойка е за пълно неизпълнение, каквото не е налице. Присъдените две обезщетения по предходните две дела за пропуснати ползи и за неизпълнение на договора за спогодба са предназначени да обезщетят същото неизпълнение- а именно довършването на сградата в договорения срок и предаването й състояние, съответстващо на договореното. При това вина за това неизпълнение има и възложителят, в тежест на който е възложено иницииране на издаването на акт за разрешение за ползването му.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Поради необсъждане на сключената между страните спогодба във връзка с целия доказателствен материал, неправилно е прието, че в нея и в сключения окончателен договор липсва клауза за неустойка. В нарушение на материалния закон е определен характерът на предвидена в т.ІV-3 от предварителния договор неустойка. Поставя следните правни въпроси: 1. „Има ли разлика между неустойка за пълно неизпълнение и компенсаторна неустойка за цялостно неизпълнение?” и 2. „Ако е налице такава разлика, допустимо ли е предявяване на иск за договорена неустойка за цялостно неизпълнени при положение, че кредиторът вече е получил обезщетение за неизпълнение на договора е за пропуснати ползи, търсени с частичен иск”. Подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Така формулираните правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са насочени към правните изводи на съда за недопустимостта за кумулиране на договорени неустойки за една и съща форма на неизпълнение, а към исканото конкретно тълкуване на конкретна клауза от предварителния договор. Значимостта на правния въпрос се определя от правните изводи на съда, а не от конкретния фактически състав, въз основа на който са направени. Чрез така формулираните правни въпроси касаторът фактически цели ВКС да установи различна от приетата от въззивния съд фактическа обстановка, при това съобразно твърденията му, за уговорена компесаторна неустойка, различна от присъденото обезщетение за забавено изпълнение и пропуснати ползи. При това изкуствено въведеното от касатора различие между неустойка за „цялостно неизпълнение” и неустойка ”за пълно неизпълнение” не произтича от клаузите на договора и е в противоречие със собственото му твърдение, че неустойката по т.ІV-3 от предваритения договор е компенсаторна неустойка свързана със срока за изпълнение на задълженията на изпълнителя/приемателя/ по договора. Трайно установена е съдебната практика в смисъл, че неустойка се дължи, само ако са налице условията и онази форма на неизпълнение, за която е била уговорена-вж. Решение №118 от 03.06.2011 г. по т.д.№474/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.. Компенсаторната неустойка се дължи при пълно неизпълнение, каквото не е забавеното неизпълнение, санкционирано с неустойката по чл.ІV-3 от договора. Сключената между страните сделка не е фикс сделка, а забавеното неизпълнение вече е било предмет на обезщетение по предходните дела.
Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение не е в противоречие с решение №40 от 13.05.2011 г. по т.д.№384/2010 г. на ВКС, І Т.О. С него съставът на ВКС се е произнесъл по процесуалноправни въпрос за преклузията по чл.133 ГПК, а с постановяване на решение по съществото на спора е присъдена договорна неустойка, обезпечаваща забавено неизпълнение, без да е имало спор по различните видове неустойка-компенсаторна и мораторна. Не е налице и основанието чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото исканото конкретно тълкуване на договора не може да бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. При това подържането му не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №92 от 11.05.2012 г. по в.гр.д.№161/2012 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: