О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 23.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №781/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Т. С., чрез процесуалния представител А. Б., с юридическа правоспособност, с вх.№ 10409/12.02.2010 год. на Софийския градски съд, срещу определение №1445 от 27.01.2010 год. по ч.гр.д.№580/2010 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-3 състав, с което е отхвърлена частната му жалба срещу определение №64 от 07.08.2009 год. по гр.д.№2146/2009 год. на Софийския районен съд, 85 състав, с което на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на частния жалбоподател срещу длъжника Г. Николов Н. за сумата 5 110.80 лв. за ползвана топлинна енергия, както и за сумата 1 520.64 лв., представляваща мораторна лихва. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че жалбоподателят не е представил доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК, поради което е счел, че правилно районният съд е обезсили заповедта за изпълнение.
Частният жалбоподател „Т.” Е. твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, защото неправилно е прието, че разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК изисква в рамките на определения едномесечен срок заявителят не само да предяви установителния иск, но и да представи доказателства за предявяването му. Подържа основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК и като значим за изхода на делото поставя въпроса : „Изпълнил ли е заявителят задължението си по чл.415 ал.1 и 2 ГПК, ако е предявил иска в законния едномесечен срок, но в този срок не е представил пред съда доказателства, че го е предявил ?” Навежда довода ,че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, както и че разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
От представените от частния жалбоподател Определение №483 от 05.10.2009 год.по ч.т.д.№444/2009 год. на ВКС, І Т.О., Определение №247 от 18.05.2009 год. по ч.гр.д.№166/2009 год. на ВКС, ІV Г.О., както и от служебно известното Определение №124 от 27.01.2010 год. по ч.т.д.№20/2010 год. на ВКС, І Т.О. е видно, че поставеният правен въпрос е разрешен от ВКС трайно и непротиворечиво по реда на чл.278, ал.2 ГПК. Произнасяйки се по съществото на постъпилите пред него частни жаби, Върховният касационен съд е приел, че за да осуети настъпването на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят е длъжен не само да предяви установителния иск в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК, но е и длъжен в този срок да представи на съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства за предявяването му. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в законовия срок не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията на чл.415, ал.2 ГПК. Съдът по заповедното производство не е задължен служебно да установява дали искът за установяване на вземането е предявен в законовия едномесечен срок. Това задължение е в тежест на заявителя по заповедното производство.
От изложеното дотук е видно, че не съществува противореча съдебна практика, а трайното разрешаване на поставения правен въпрос изключва и неговата значимост за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1445 от 27.01.2010 год. по ч.гр.д.№580/2010 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-3 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: