О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 28.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.09. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 18 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Й. Т., с вх.№81076/15.09.2011 г. на Софийския градски съд, срещу Решение от 04.07.2011 г. по т.д.№12075/2010 г. на Софийския градски съд, ГК,ІІ А, въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.06.2010 г. по гр.д.№22760/2009 г. на Софийския районен съд, 50 състав, с което е уважен предявеният от С. Й. С. от [населено място] против касатора иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата 10 000 евро, представляваща дължима и неизплатена от него главница на парично задължение по договор за заем. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че подписаната разписка от представляващия ответното дружество-касатор, чието авторство не е оспорено, представлява истински частен писмен документ, който съдържа законоустановените елементи на договор за паричен заем и обективира признанието на дружеството касатор за реалното получаване на паричния заем.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, защото счита, че значим за изхода на делото е въпросът: „Възможно ли е да се презюмира наличие на договор за заем въз основа на исканото плащане на едно лице към друго”, който въпрос касаторът счита, че е разрешен в противоречие с Решение №37 от 25.VІ.1969 г. по гр.д.№32/69 г. ОСГК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба С. С. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар за сумата 300 лв.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Не са налице основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. С поставения от касатора правен въпрос не е формулиран значим за изхода на делото правен въпрос, който да е разрешен при наличието на допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.Въпросът за възможността да се презюмира сключване на договор за заем от доказано предаване на суми между страните по делото не е обусловил изхода по делото, защото съдът не е приложил такава презумпция, а е приел, че представената разписка съдържа всички елементи на договор за паричен заем. Този извод на съда е резултат на конкретна преценка на установените по делото конкретни факти и обстоятелства, поради което не може да представлява основание за достъп до касация. Чрез така поставения правен въпрос дружеството-касатор фактически изразява несъгласието си с приетата от въззивния съд фактическа обстановка и цели приемане на нова, различна от вече установената, за да бъдат направени изгодни за касатора правни изводи.
След като поставеният правен въпрос за възможността за презюмиране сключването на договор за заем не представлява общото основание за достъп до касация, то и не е налице подържаното допълнително основание за селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1,1 ГПК. Даденото разрешение в Решение №37 от 25.VІ.1969 г. по гр.д.№32/69 г. ОСГК касае невъзможността за презюмиране сключване на договор за заем, а в конкретния случай съдът не е приложил такава презумпция, а е приел, че представената разписка съдържа елементите на договор за паричен заем.
Не е налице и подържаното допълнително основание за противоречие с практиката на ВКС, изразена в решения на различни съдебни състави, което основание следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Между разрешения от Софийския градски съд правен казус и посочените и приложени решения на ВКС липсва идентичност. Така с решение №517/31.05.2007 г. по т.д.№956/2006 г. на ІІ Т.О. съдът се е произнесъл по реалния характер на договора за заем и недопустимостта на свидетелски показания за установяването му, каквито хипотези не са разрешавани в настоящия спор. Предаването на сумата е отразено в разписката, чието авторство не е оспорено. В решение №218 от 14.02.2003 г. по гр.д.№2451/2002 г. на V Г.О.е обсъдена правната стойност на признанието на длъжника, при липса на други доказателства, каквито в случая са налице.
С оглед изхода по делото, на основание чл.81 ГПК в полза на ответника по касационната жалба С. С. ще следва да се присъди сумата 300 лв. изплатен адвокатски хонорар за настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.07.2011 г. по т.д.№12075/2010 г. на Софийския градски съд, ГК,ІІ А, въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.06.2010 г. по гр.д.№22760/2009 г. на Софийския районен съд, 50 състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на С. Й. С. сумата 300/триста/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: