О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 22.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.03. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 755/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от М. , чрез юрисконсулт В. В., с вх.№3647 от 09.05.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №412 от 11.03.2011 год. по т.д.№289/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТК, 3.ти състав, с което на основание чл.270, ал.3 ГПК е обезсилено решение от 25.03.2010 год. по гр.д.№641/2006 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-4 състав, с което са отхвърлен предявените от [фирма], [населено място] при условие на пасивно субективно съединяване искове срещу касатора и Регионално управление на горите, [населено място] с правно основание чл.94 ЗАПСП за сумата 3 271 лв., представляваща обезщетение за ползването на авторските му права, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че исковете са разгледани на непредявено основание- на основание чл.94 ЗАПСП, вместо по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД. Липсата на уговорено авторско възнаграждение за изпълнителя като съществен елемент от евентуален договор за поръчка по смисъла на чл.42 ЗАПСП, изключва възникването на договорни правоотношения между страните. За ищеца, обаче, съществува право да бъде възмезден в размера на обичайното възнаграждение, което според Софийския апелативен съд следва да се постигне с иск по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД. Касаторът твърди, че са налице всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че ”при постановяване на процесното решение е нарушен чл.280, ал.1,т.3 ГПК, а именно съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”, като въобще не е формулирал такъв въпрос.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.60, ал.6, във вр. с чл.270, ал.3 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основанието за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационнен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./, е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол- основното- формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Касаторът не е посочил такъв въпрос, поради което не е изложил общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Нещо повече, дори не е мотивирал точно и мотивирано и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, както го задължава чл.284, ал.1,т.3 ГПК. Задоволил се е само с дословното възпроизвеждане в касационната жалба на мотивите на Софийския градски съд за неоснователността на иска с правно основание чл.94 ЗАПСП. Въпреки изрично дадените му на основание чл.285 във вр. с чл.284, ал.3 ГПК с Разпореждане от 10.05.2011 год. на Софийския апелативен съд указания за отстраняване нередовността на касационната жалба, той отново не е посочил основанията за селектиране на касационната жалба, а е прекопирал първоначалното й съдържание. Не е изпълнил задължението си по чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК да изложи точно и мотивирано основанията си за касационно обжалване.
Не е обосновал и подържаното допълнително основание за селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. То е налице тогава, когато законите са непълни, неясни или противоречиви по смисъла на т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК, поради което се налага формиране на съдебна практика по тяхното приложение. Касаторът не прави такива доводи, не доказва и наличие на противоречива съдебна практика, която следва да бъде изоставена или променена, поради което и по тази причина не е налице и соченото допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №412 от 11.03.2011 год. по т.д.№289/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТК, 3.ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: