О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 28.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.09. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1218 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 3, ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] , чрез юрисконсулт В. Т., с вх.№7154/13.09.2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена чрез куриерски услуги на 12.09.2012 г., срещу Решение №140 от 11.07.2011 г. по в.гр.д.№561/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГО,4 състав, с което е потвърдено решение от 24.11.2010 г. по гр.д.№11640/2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І-4 състав, с което е уважен изцяло предявеният от Т. Ч. срещу касатора като частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в резултат смъртта на съпруга й- Никола Ч., починал на 11.12.2007 г., в резултата от виновно причинено на същата дата ПТП от водач на автомобил, редовно застрахован при касатора по застраховка „Гражданска отговорност”. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.52, ЗЗД, защото присъденото обезщетение не отговаря на действително претърпените вреди. Подържа, че въззивната инстанция не е обсъдила възраженията за нарушение на П.. 4-1968, както и за възрастта на починалия съпруг на ищцата-83 г., при която лицата сами се нуждаят от помощ и издръжка, а не да предоставят такава. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК- противоречие на обжалваното въззивно решение с т.4 на посоченото Постановление на Пл. на ВС на РБ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.60, ал.6 и чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответницата по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски в размер на 3 712.50 лв.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Не е посочено общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В стремежа си да формулира значимите за изхода на делото правни въпроси в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК, касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК с основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Позовава се на неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на чл.52 ЗЗД, на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, които евентуални нарушения биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но които не могат същевременно да представляват основания за селектиране на касационната жалба. Касаторът сочи като значим за изхода на делото въпроса за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД с оглед различното приложение на понятието ”справедливост” при определяне размера на дължимото обезщетение. Въпросът е от значение за решаване на делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, съобразно установените по делото конкретни факти и обстоятелства, поради което не може да представлява основание за достъп до касация.
Не са налице и допълнително подържаните основания за достъп до касация. Изработване и прилагане от съдилищата на еднакви критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е невъзможно. С нормата на чл.52 ЗЗД законодателят е предоставил в този случай съдът да определя размера на дължимото обезщетение по справедливост, именно защото за определяне и възмездяване на претърпените неимуществени вреди не може да има еднакъв обективен критерии, за разлика от обезщетението за претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение за тях не може да бъдат въведени предварително общи критерии за оценяване на уврежданията. Такива са и дадените с т.11 на ППВС 4-68 указания, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях.
Произнасянето по поставените въпроси не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, защото съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика за определяне размера на причинените неимуществени вреди по справедливост. Подържаното основание за допускане на касационно обжалване би било налице, само когато чрез конкретното съдебно решение ще се попълни липсата на такава или поради промяна в законодателството се налага преосмислянето й/вж. т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК/.
С оглед изхода по делото и на основание чл.81 ГПК в полза на ответницата по касацията ще следва да се присъди сумата 3 712.50 лв. разноски по делото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №140 от 11.07.2011 г. по в.гр.д.№561/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГО,4 състав, с което е потвърдено решение от 24.11.2010 г. по гр.д.№11640/2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І-4 състав.
ОСЪЖДА [фирма], г.София, бул.»К. Ал.Д.» №68 да заплати на Т. С. Ч. сумата 3 712.50 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: