О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 24.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 824/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Д. , [населено място], чрез ТД”Д” [населено място] , чрез юрисконсулт Я. Д., с вх.№4252/15.06.2011 год. на Бургаския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 14.06.2011 год., срещу Решение от 11.05.2011 год. по т.д.№65/2011 год. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която по реда на чл.258 ГПК и на основание чл.91 ал.2 ЗЗД е уважено възражението за прихващане на ответника [фирма], [населено място] и му е признато право на задържане върху 438.910 тона хлебна пшеница и 47 тона ечемик, за които е осъден да ги предаде на касатора- ищец. Бургаският апелативен съд, за разлика от окръжния съд, е приел, че възражението за прихващане е основателно, защото разходите на влогоприемателя са направени след прекратяване на специалния договор за влог по реда на ЗДРВВЗ, поради което се дължат на основание чл.254 ЗЗД. Приел е, че са налице и предпоставките на чл.91, ал.2 ЗЗД, поради което е признал в негова полза и право на задържане.
Касаторът ДА”Д.” твърди, че обжалваното решение в тази си част е неправилно, постановено в противоречие с чл.103, ал.1 ЗЗД, чл.105 ЗЗД във вр.с чл.519 ГПК. Навежда довода, че не е съобразено с конституционната уредба на правното положение на държавата и държавните органи, които са предмет на особено правно регулиране. Подържа, че с възражение за прихващане може да се предяви само изискуемо и ликвидно вземане, поради което в нарушение на чл.91, ал.1 ЗЗД и чл.315, ал.1 ТЗ в полза на ответното дружество е признато право на задържане. Поставя следните правни въпроси:1.” Допустимо ли е чрез възражение за прихващане да се прихваща с неликвидно и неизискуемо вземане”; 2.„Допустимо ли е предмет на възражението за прихващане да са вземания, които не са еднородни” и 3.”Допустимо ли е право на задържане по чл.91 ЗЗД по отношение неизискуемо вземане”, за които въпроси твърди, че са разрешени от Бургаския апелативен съд в противоречие с практиката на ВКС-при наличие на допълнителните основания за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество – основателността й, претендира направените в тази инстанция разноски.
Първият поставен въпрос е от значения за изхода на делото, но не е налице допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, поради което решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната част не следва да се допуска до касационен контрол по този въпрос. Старата съдебна практика, че възражение за прихващане е допустимо само с изискуемо и ликвидно вземане, е изоставена. С решение №148 от 29.10.2009 год. по т.д.№79/2009 год. на ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР 1-2010 ОСГКТК, е прието, че възражението за прихващане, заявено в исковото производство като процесуален способ за защита, не изисква изискуемост и ликвидност на вземането. По косвен път това следва и от нормата на чл.298, ал.4 ГПК за обсега на обективните предели на силата на пресъдено нещо, включително и по разрешените с решението възражения за прихващане. С формираната сила на пресъдено нещо по предявеното с възражението за прихващане вземане, то придобива качеството на изискуемост и ликвидност, дори и да не ги е имало.
Решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната част ще следва да се допусне до касационен контрол по втория и третия въпрос, а именно по въпросите „Допустимо ли е предмет на възражението за прихващане да са вземания, които не са еднородни” и ”Допустимо ли е право на задържане по чл.91 ЗЗД по отношение неизискуемо вземане”. Те са обусловили правните изводи на съда и по отношение на тях е налице допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. То е постановено в противоречие с приложените решение №806 от 05.05.1999 г. по гр.д.№121/99 г. на V Г.О. и решение от 07.07.2006 год. по гр.д.№529/2005 год. на І Т.О., защото съгласно тях вземане за реално изпълнение /за изпълнение в натура/ не може да се прихваща с парично вземане за разходи по съхранение и подържане, породи тяхната нееднородност. Въззивното решение, в частта, с която е уважено възражението за прихващане, ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване и с оглед допустимостта на решението в тази му част. Ответникът [фирма], [населено място] е направил евентуално възражение за прихващане срещу евентуалното му задължение за плащане левовата равностойност на 438.910 т.пшеница и 47 т. ечемик/вж. отговор на исковата молба на стр.6 от т.д.№36/2010 год. на Ямболския окръжен съд./, а не срещу хипотетичното му задължение му в натура.
Решението на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е признато право на задържане, е постановено и в противоречие с влязлото в сила решение от 28.04.2006 год. по гр.д.№834/2005 год., на САС ГК, 3 състав. Съгласно него търговското право на задържане/ чл.315, ал.1 ТЗ/, както и задържане по чл.91 ЗЗД, не може да се упражни срещу неизискуемо вземане.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 11.05.2011 год. по т.д.№65/2011 год. на Бургаския апелативен съд, в обжалваната част, а именно в частта, с която по реда на чл.258 ГПК е уважено възражението за прихващане на ответника [фирма], [населено място] и му е признато право на задържане върху 438.910 тона пшеница 2-ра”Б” група и 47 тона ечемик, за които е осъден на ги предаде на Д, до заплащане от А. на ответника [фирма], [населено място] на сумата 121 457.10 лв., включваща главница и лихва върху сумата за съхранение, пазене и подържане на количествата пшеница и ечемик.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2, във вр. с чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 40 лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: