О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София,15.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.01 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 753/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.192, ал.4 ГПК, отм., по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], /с предишно наименование [фирма]/, чрез адвокат Н. С., с вх.№742/24.01.2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена чрез куриерски услуги на 23.01.2012 г., срещу Определение №2081 от 08.11.2011 г. по т.д.№1521/2008 год. на Софийския апелативен съд,ТО, 5 състав, с което на основание чл.192, ал.4 ГПК, отм. е изменено въззивното решение в частта за разноските.
С определение №699 от 21.11.2012 г. по ч.т.д.№639/2012 г. на ВКС, І Т.О. е отменено №346 от 08.06.2012 г. по ч.т.д.№332/2012 г. на ВКС, І Т.О., с което частната жалба на [фирма] първоначално е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима, и делото е върнато на същия състав за произнасяне по съществото на частната жалба.
С обжалваното определение №2081 от 08.11.2011 г. по т.д.№1521/2008 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав на основание чл.192, ал.4 ГПК, отм., е изменено решение №114/17.02.2010 г. по т.д.№1521/2008 г. на САС, ТО, 5 състав в частта за разноските, като е прието, че настоящият частен жалбоподател, в качеството си на ищец по предявения от него отрицателен установителен иск с правно основание чл.87, ал.3, ЗСДВ, с оглед изхода на делото, съобразно отхвърлената част на иска, дължи на ответника Н. /Н./ сумата 43 119.51 лв. юрисконсултско възнаграждение, а за трите съдебни инстанции -129 358.52 лв. Общата цена на предявените искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗСДВ възлиза на сумата 1 457 053.73 щатски долара с левова равностойност 2 908 206.39 лв. С влязлото в сила въззивно решение е отхвърлен искът за главницата в размер на 1 083 936.56 щатски долара, а е уважен за сумата 373 117.17 щатски долара, представляваща лихва върху тази главница, поради което съотношението на отхвърлената част към уважената част на иска възлиза на 0.7439. Дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение съобразно чл.87, ал.8 ГПК във вр. с чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 57 964.12 лв., а съобразно процентното съотношение на уважената към отхвърлената част на иска- 43 119.51 лв. С обжалваното определение по чл.192, ал.4 ГПК, отм. Софийският апелативен съд е приел, че частният жалбоподател [фирма] дължи на Н. освен приетото за дължимо юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции в размер на 129 358.52 лв. и още сумата 1 350 лв. разноски за вещото лице, поради което сумата за общо дължимите разноски е определена на 130 708.52 лв. След приспадане на дължимите на ищеца разноски в размер на 16 299.27 лв., дължимите на ответника Н. разноски за трите съдебни инстанции в размер на 114 730.25 лв. са присъдени допълнително.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е недопустимо, р.п. неправилно. Подържа, че молбата на Н. с правно основание чл.192, ал.4 ГПК е просрочена. Неправилността му обосновава с довода, че разноски за първата инстанция не следва да се присъждат, защото не са поискани, а за третата съдебна инстанция- ВКС изрично е отхвърлил молбата на Н. с правно основание чл.248 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал. ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Н. /Н./ оспорва частната касационна жалба.
Частната жалба е частично основателна.
Неоснователно е възражението, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като молбата на Н. с правно основание чл.192, ал.4 ГПК, отм. е просрочена. Съобразно тази правна норма молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да се подаде в двумесечен срок след влизане на решението в сила. Въззвиното решение на Софийския апелативен съд, чието изменение в частта за разноските се иска, е влязло в сила с постановяване на определение от 15.04.2011 г. по т.д.№722/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., с което касационната жалба на [фирма] не е допусната до касационно обжалване. Срокът по чл.192, ал.4 ГПК, отм. е изтекъл на 15.06.2011 г., а молбата на Н., с вх.№4354 е подадена до ВКС на 09.05.2011 г., поради което и на основание чл.62, ал.2 ГПК, аналогичен на чл.34, ал.2 ГПК, двумесечният срок по чл.192, ал.4 ГПК, отм. не е пропуснат.
Неоснователен е и доводът, че в полза на Н. не се дължат разноски за първата съдебна инстанция. Такива са поискани в съдебното заседание на 19.10.2004 г., чрез юрисконсулт М.. Основателно, обаче, е възражението за недължимост на разноските пред касационната инстанция, защото в този смисъл се е произнесъл ВКС с определение №169 от 02.08.2011 г. по т.д.№722/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. Обжалваното определение №2081 от 08.11.2011 г. по т.д.№1521/2008 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав не може да изменя определението, постановено от ВКС в частта за разноските. Или присъдената допълнително сума за дължими разноски в полза на Н. ще следва да бъде намалена с разноските за касационните инстанции в размер на 43 119.51 лв., поради което дължимите от [фирма] на Н. разноски ще възлизат на сумата 71 289.74 лв.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №2081 от 08.11.2011 г. по т.д.№1521/2008 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Н. сумата над 71 289.74 лв. до пълния размер от 114 409.25 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. агенция по приходите с правно основание чл.192, ал.4 ГПК отм. за изменение на решение №114/17.02.2010 г. по т.д.№1521/2008 г. на САС, ТО, 5 състав в частта, с която [фирма] да бъде осъдено да заплати на Н. сумата над 71 289.74 лв. до пълния предявен размер от 114 409.25 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: