О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 24.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17. 02. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №80 /2011 година
Производството, е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод частна касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез адвокат М. Б., с вх.№122 от 05.01.2011 год. на Б. окръжен съд срещу определение №2158 от 20.12.2010 год. по ч.гр.д.№2126/2010 год. на Б. окръжен съд, ІІІ в.състав, с което е потвърдено разпореждане от 17.11.2010год. по ч.гр.д.№9403/2010 го. на Б. районен съд, с което е отхвърлено искането на касатора за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника [фирма], [населено място] за частично предявеното вземане за сумата 10 000 лв. от пълния размер на 74 482.94 лв., представляваща цена на неизплатени стоки, доставени от касатора, както и вземане за сумата 9 198.98 лв.,мораторна лихва върху пълния размер на вземането по главницата.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определението на Б. окръжен съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно §25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. само висящите производства се разглежда по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила. В случая частната касационна жалба е постъпила след това- на 05.01.2011 год., поради което образуваното частно касационно производство не следва да се довършва по досегашния ред. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК, изм. ДВ бр.100/21.12.2010 год. е въведен нов обективен критерии за ограничаване достъпа до касационно обжалване- а именно не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела. Настоящето дело е „търговско” по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Не се спори, че страните по него са в търговски отношения по между си, а и спорът е търговски по смисъла на чл.365, т.1 ГПК. Без значение е, че вземането е предявено частично за сумата от 10 000 лв. от пълния размер на 74 482.94 лв., защото определящ за необжалваемостта на въззивните решения е размерът на частично предявения иск/ вж. т.1 на ТР1-2001-ОСГК/. Преценката за необжалваемост следва да се направи по всеки един от обективно съединените искове, които в случая са до необжалваемия размер, въведен с чл.280, ал.2 ГПК. Ограничението за необжалваемостта на решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв., следва да се приложи и по отношение на постановените определения по заповедния иск, с които съдът се произнася по съществото на направеното искане за издаване на заповед за изпълнение. Това ограничение ще важи за решенията, постановени в производство по иска с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване вземането на заявителя при направени възражения от длъжника по чл.414, ал.1 ГПК. Производството по установителния иск по съществото си представлява продължение на защитата на заявителя- кредитор и е относимо към влизане в сила на заповедта за изпълнение/арг. от чл.416 ГПК/, поради което ограничението следва да намери приложение и в самото заповедно производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение №2158 от 20.12.2010 год. по ч.гр.д.№2126/2010 год. на Б. окръжен съд, ІІІ в.състав, с което е потвърдено разпореждане от 17.11.2010год. по ч.гр.д.№9403/2010 го. на Б. районен съд, с което е отхвърлено искането на [фирма],[населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника [фирма], [населено място].
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: