О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
София, 03.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 478 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от В. Б. Б. от гр.Пловдив, чрез служебно назначения адвокат Р. М., с вх.№7638/30.03.2010 год. на Пловдивския окръжен съд, срещу Решение №255 от 22.02.2010 год. по гр.д.№3138/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО, V. гр.състав, с което е потвърдено решение №2671 от 30.10.2009 год. по гр.д.№132/2009 год. на Пловдивския районен съд, V. гр.с., с което са уважени предявените против касатора иск с правно основание чл.274, , ал.1, т.1 КЗ за сумата 1 626.48 лв., представляваща изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на ответника, в качеството му на собственик и водач на лек автомобил”Фиат Типо”, при управлението на който е предизвикал ПТП, настъпило на 09.11.2006 год., в полза на увреденото МПС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Предявеният при условие на обективно съединяване иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 200 лв. за периода от 26.02.2008 год. до 08.01.2009 год. С обжалваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че застрахователят има право на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ да получи изплатеното застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил, защото ответникът, напускайки местопроизшествието, се е отклонил от проверката за алкохол, която на основание чл.8 от Наредба №І-167 от 24.10.2002 год. за условията и реда за взаимодействие мжду контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователнни събития, свързани с МПС е следвало задължително да бъде извършена.
Касаторът Б., чрез адвокат М., подържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено въз основа на протокол за ПТП, който е съставен четири дни след произшествието, поради което не удостоверява напускането на ответника на местопроизшествието. Като основание за достъп до касация сочи това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като създаването на утвърдена практика за времето, в което контролните органи следва да се явят на местопроизшествието, за да може да се счита, че има отклонение на виновния водач от проверката за алкохол, е от съществено материалноправно и процесуалноправно значение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол /чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касационно обжалване, а по същество и основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Касаторът не е посочил общото, водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Позовавнето на принципите на правото не означава формулиране на конкретния правен въпрос, обусловил правните изводи на решаващия съд.
Формулираният правен въпрос за времето, в което контролните органи следва да посетят местопроизшествието, за да се счита, че има отклонение на виновния водач от проверката за алкохол, не е обусловил изхода по делото, защото от значение за него е евентуалното оборване на удостоверителната сила на съставения протокол за ПТП в качеството му на официален свидетелстващ документ, а не времето, в което контролните органи е следвало да се явят на местопроизшествието. При това чрез така поставения въпрос жалбоподателя не е мотивирал оспорването на материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, както и на съдържащото се в него удостоверителното изявление на длъжностното лице, че ответникът е напуснал местопроизшествието. Не е твърдял, че тази констатация не отговаря на действителното фактическо положение, поради което поставеният въпрос не се е отразил на изхода на делото. Не е формулирано точно и мотивирано и допълнително подържаното основание- значението на поставения въпрос за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Това допълнително основание за селектиране на касационната жалба съдържа и двете сочени от закона предпоставки в кумулативна даденост- поставеният правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.9 Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника З. В. И. Г.” АД ще следва да се заплати сумата 120 лв. адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение №255 от 22.02.2010 год. по гр.д.№3138/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО, V. гр.състав.
ОСЪЖДА В. Б. Б. от гр.Пловдив, ул.”Георги И.” №10 , ет.3, ап.34 да заплати на З. В. И. Г.” АД сумата 120 лв. адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: