О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 26.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.01. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №571 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от [фирма], чрез юрисконсулт Д. И. , с вх.№ 1324 от 25.03.20010 год., на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 23.03.2010 год., срещу Решение №16 от 16.02.2010 год. по в.гр.д.№576/2009 год. на Варненския апелативен съд, ГО, с което, е отменено решение №1333/27.10.2009 год. на Варненския окръжен съд, ГО, VІ състав, в частта, с която исковете, предявени от пострадалата Н. Н. срещу касатора- застраховател с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за лихвата за забава върху присъденото обезщетение на основание чл.226, ал.2 КЗ за претърпените неимуществени и имуществени вреди за периода от датата на настъпилото ПТП, до предявяване на иска,общо за сумата 5784.67 лв. за двата вида вреди, са били отхвърлени и са бил уважени срещу причинителя на увреждането- вторият евентуален ответник- К. П.. Въззивният съд след отмяната е уважил исковете за дължимото обезщетение за забава срещу касатора [фирма] , а ги е отхвърлил срещу деликвента-К. П.. В. апелативен съд е приел, че застрахователят носи пълна отговорност за всичко, за което е отговорен и деликвентът, поради което дължи и лихвата за забава от датата на увреждането върху присъденото застрахователно обезщетение по прекия иск с правно основание чл.226, ал.2 КЗ.
Касаторът [фирма] твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.223, ал.2 КЗ, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото не са събрани доказателства, че ответницата П. е изпълнила задължението си по чл.224, ал.1 КЗ. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като поставя правния въпрос за обема на отговорността на застрахователя по прекия иск срещу него с правно основание чл.226, ал.2 КЗ, включително и за лихви за забава, за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие, р.п. от датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ до датата на предявяване на иска, при предявен евентуален иск на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за същите лихви за забава срещу причинителя на увреждането. Мотивира се, че осъвременяване на практиката по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба К. П. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба,претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. По въпроса за отговорността на застрахователя за всички причинени от деликвента вреди, включително и за лихвите за забава от момента на увреждането до предявяване на иска с правно основание чл.226, ал.1 ГПК, е формирана трайна съдебна практика, която е и задължителна такава по смисъла на т.2 от ТР1-2010 ОСГКТК- а именно решение №126 от 02.10.2009 год. по т.д.№290/2009 год. на ВКС, ІІ, Т.О. и решение №6 от 28.01.2010 год. по т.д.№705/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., които са постановени по реда на чл.290 ГПК.Съобразно тях застрахователят дължи на увредения лихва за забава върху застахователното обезщетение от датата на увреждането. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахованото събитие, поради което застрахователят носи отговорност за всичките причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредата.
Цитираната практика е формирана при действието на КЗ. Липсва и нужда от препроизнасяне на ВКС по въпроса за обема на отговорността на застахователя за претендираните лихви за забава, с оглед предявения в конкретния казус евентуален иск срещу деликвента. Произнасянето по евентуалния иск срещу деликвента е обусловено от сбъдването на процесуалното условие за това- в случая неуважаването на главния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД срещу застрахователя. Сбъдването на процесуалното условие за разглеждането на евентуалния иск е последица от разглеждането на главния иск, поради което то не може да влияе върху основателността на главния иск. След като искът е бил уважен срещу застрахователя, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск, поради което не се налага и преосмисляне на застъпения в посочените решения на ВКС принцип за пълната отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице, включително и за лихвите за забава върху присъденото обезщетение от датата на увреждането.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №16 от 16.02.2010 год. по в.гр.д.№576/2009 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: