Определение №250 от 24.4.2012 по ч.пр. дело №207/207 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 250

София, 24.04.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №207/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място] и [фирма], чрез адвокат С. К., с вх.№24559 от 05.03.2012 год. на Софийския градски съд, срещу Определение №19527 от 16.12.2011 год. по в.ч.гр.№14646/2011 год. на Софийския градски съд, ГО, с което е потвърдено разпореждане №40 от 02.09.2011 год. по гр.д.№23324/2011 год. на Софийския районен съд, 52 състав, с което е върната като недопустима исковата молба на настоящите частни жалбоподатели. С нея те са предявили срещу Д. , [населено място] иск на основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД общо за сумата 6 860.23 лв., представляваща платени тонажни корабни такси, за които ищците твърдят че са платени без основание, защото ответното предприятие не е извършило каквато и да е било дейност по подръжка на акваторията и подходния канал на пристанище за обществен транспорт с регионално значение „Б. съгласно чл.103в, ал.5 от Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България/ЗМПВВППРБ/, обективно съединен с иск на основание чл.86 ал.1 ЗЗД общо за сумата 52.53 лв., мораторна лихва. Искът за главницата подържат евентуално и на основание чл.79, ал.1, предл.второ ЗЗД, като обезщетение за неизпълнение задължението на ответника да подържа акваторията и подходния канал на пристанището в размер на стойността на платените тонажни такси. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че искът за главницата е недопустим, защото за възстановяване на недължимоплатените корабни тонажни такси съществува специален административен ред, който изключва общия гражданскоправен ред.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Определението на Софийския градски съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК/И.. ДВ бр.100 от 21.12.2010 год./ не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела./чл.280, ал.2 ГПК, ДВ бр.100 от 21.12.2010 год./. Решенията по така предявените искове не биха подлежали на касационно обжалване. Вземането по главницата за връщане на недължимо платени корабни тонажни такси за сумата 6 860.23 лв., общо за двамата ищци, произтича от двустранните търговски правоотношения между страните по делото. Ищците са търговци по смисъла на чл.1,ал.2,т.1 ТЗ, а ответникът Д. е юридическо лице- което е равнопоставено на търговско дружество по смисъла на чл.62, ал.3 ТЗ във вр. с чл.115л, ал.1 ЗМПВВППРБ. Подържаното основанието за връщане на заплатените корабни тонажни такси е соченото от ищците неизпълнение на дейността на ответника, свързана с неговото занятие по поддръжка на акваторията и подходния канал на пристанището, поради което образуваното дело е търговско по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
След като решенията, постановени по предявените от жалбоподателите искове с правно основание чл.55, ал.1,предл. първо, ЗЗД, евентуално с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, не биха подлежали на касационно обжалване съобразно обективния критерии на чл.280, ал.2, ГПК, то и определението на Софийския градски съд не подлежи на касационно обжалване.
Не намира приложение §25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год., съобразно който само висящите производства се разглежда по досегашния ред. В случая не само касационното производство не е висящо в този смисъл, но и първоинстанционното производство е образувано след влизане на закона в сила-21.12.2010 год., тъй като искова молба е постъпила в съда след това -на 01.06.2011 год.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма] срещу Определение №19527 от 16.12.2011 год. по в.ч.гр.№14646/2011 год. на Софийския градски съд, ГО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС-ТК в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top