О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София, 15.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.11. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №3986 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадени частни жалби и от двете страни срещу определение №458 от 11.07.2013 г. по ч.т.д.№367/2013 г. на Варненския апелативен съд, ТО.
С определение №5676 от 06.12.2012 г. по т.д.№2414/2012 г. на Варненския окръжен съд е прекратено производството по делото, образувано по повод предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу [фирма],[ЕИК] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване спрямо ответника, че ищцата не дължи сумата 41 466.60 лв. по фактура № [ЕГН]/16.08.2012 г. за корекция на сметките й за потребена и неотчетена електрическа енергия, поради липса на правен интерес- сторниране от страна на ответника на посочената по-горе фактура. С определение №1655/18.04.2013 г. по т.д.№2414/2012 г. на Варненския окръжен съд,ТО е оставена без уважение молбата на ищцата [фирма] с правно основание чл.248 ГПК за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, а именно за присъждането й на сумата 4 282.09 лв. разноски по делото, за които е представила списък по чл.80 ГПК. По повод частна жалба на ищцата с обжалваното в настоящето производство определение №458 от 11.07.2013 г. по ч.т.д.№367/2013 г. на Варненския апелативен съд, ТО, е отменено определение №1655/18.04.2013 г. по т.д.№2414/2012 г. на Варненския окръжен съд,ТО и ответникът по делото [фирма], е осъден да заплати на ищцата [фирма] сумата 951.20 лв. разноски по делото, съобразно приетия от съда правен интерес за ищцовата страна към момента на предявяване на отрицателнтия установителен иск да оспорва само начисленото вземане с дебитно известие от 24.08.2012 г. за сумата 9 211.38 лв.
І. По частната жалба на ищеца ЕТ „Т.-рой- К. Р., чрез адвокат С. В., срещу определение №458 от 11.07.2013 г. по ч.т.д.№367/2013 г. на Варненския апелативен съд, ТО, в частта, с която не са й присъдени разноските за разликата над 951.20 лв. до пълния претендиран размер от 4 282.09 лв.
Ответникът [фирма] не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК във вр. т.24 на ТР /, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е основателна.
Неправилно Варненският апелативен съд е приел, че към момента на завеждането на делото ищцата е имала правен интерес да оспорва само начисленото й вземане с дебитното известие от 24.08.2012 г. за сумата 9 211.38 лв., поради което с аргумент от чл.78, ал.2 ГПК й е присъдила разноски само за сумата 951.20 лв. Съгласно чл.78, ал.2 ГПК разноските се възлагат в тежест на ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Не се спори от страните по делото, че ищцовата страна [фирма], е била уведомена на 30.08.2012 г. за сторниране на фактура №[ЕГН]/16.08.2012 г. на стойност 41 466.60 лв., вземането по която е предмет на предявения отрицателен установителен иск, постъпил в съда преди това на 28.08.2012 г.- вж. становище на [фирма] на стр.15 от ч.т.д.№367/2013 г. на Варненския апелативен съд и цитираната в него т.7 от възражение на ищцата №1087838/31.08.2012 г., намиращо се на стр.21 по същото ч.т.д.№367/2013 г. на Варненския апелативен съд. Следователно към момента на предявяване на иска ищцата не е била уведомена за сторнирането на фактурата, поради което не е налице първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Не е налице и втората кумулативно дадена предпоставка за възлагане на разноските върху ищеца- а именно признание на иска, каквото в случая липсва/В отговора си по чл.131 ГПК [фирма] иска прекратяване на производството, поради липса на правен интерес/.
По изложените дотук съображения определението на Варненския апелативен съд в обжалваната от [фирма] част ще следва да бъде отменено и на основание чл.78, ал.1 ГПК да й бъде присъдена още сумата 3 330.89 лв., представляваща разликата между присъдената сума от 951.20 лв. до пълния претендиран размер от 4 282.09 лв. Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
ІІ .По частната жалба на ответника [фирма] срещу определение №458 от 11.07.2013 г. по ч.т.д.№367/2013 г. на Варненския апелативен съд, ТО, в частта, с която е осъден да заплати на [фирма] сумата 951.20 лв. разноски по делото.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение в тази си част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Позовава се на договорния регламент на ОУ, уреждащ извънсъдебните правила за разрешаване на възникналите между страните спорове, който дава възможност на претендента да преразгледа позициите си. В случая ищцата е започнала производството по реда на този договор, поради което до изтичане на съответните срокове е налице доброволен отказ от ползване на съдебна защита. Навежда и доводи за приоритета на извънсъдебното разрешаване на съдебните спорове.
Ответницата по частната жалба [фирма] не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК във вр. т.24 на ТР /, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Отговорността за разноските е обвързана с изхода на съдебния спор за съответната страна. Извънсъдебното поведение на ищеца е без значение. От значение е извънсъдебното поведение на ответника при обсъждане наличието на хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК за възлагане разноските в тежест на ищеца.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №458 от 11.07.2013 г. по ч.т.д.№367/2013 г. на Варненския апелативен съд, ТО и потвърденото с него определение №1655/18.04.2013г. по т.д.№2414/2012 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена молбата на [фирма] с правно основание чл.248 ГПК за присъждане на сумата 3 330.89 лв., представляваща разликата между присъдената сума от 951.20 лв. до пълния претендиран размер от 4 282.09 лв., разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] още сумата 3 330.89 лв., разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] срещу определение №458 от 11.07.2013 г. по ч.т.д.№367/2013 г. на Варненския апелативен съд, ТО, в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: