О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София,08.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.05. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 268 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез адвокат И. М., с вх.№ 446/01.02.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 31.01.2012 г., срещу Решение №341 от 21.12.2011 г. по в.т.д.№273/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което по повод въззивна жалба на [фирма] чрез клона си „А. ” е определена нова начална дата на неплатежоспособността-31.12.2010 г. С първоинстанционното решение №106 от 27.07.2011 г. по т.д.№127/2011 г. на Плевенския окръжен съд, ТК по повод молба на кредитора [фирма], [населено място] и такава на присъединен кредитор на основание чл.629,ал.4 ТЗ- [фирма], на основание чл.630 ал.1 ТЗ е открито производството по несъстоятелност за настоящия касатор [фирма] [населено място] и е определена за началната дата на неплатежоспособността датата 01.01.2010 г.. Прието, че икономическото състояние на длъжника следва да се определи съобразно втория вариант от счетоводната експертиза, с включено неосчетоводеното задължение на длъжника по издадения от него в полза на молителя [фирма] запис на заповед за сумата 300 000 лв. Длъжникът е изпаднал в забава по отношение на задълженията си към този молител още през 2006 г., но по делото липсват доказателства, че още тогава е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, поради което за начална дата на неплатежоспособността е определена дата 01.01.2010 г.. Оттогава е прието за доказано, че ответникът не е бил в състояние да изпълнява задълженията си към кредиторите.
По повод въззивна жалба от [фирма] само по отношение началната дата на неплатежоспособността с обжалваното въззивно решение е определена нова начална дата на неплатежоспособността-31.12.2010 г., към който момент е прието, че затрудненията на длъжника са придобили траен характер и той е спрял плащанията към банките-кредитори.
Касаторът [фирма]/н/ твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в противоречие на закона и е необосновано. Подържа, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността не е съобразено общото икономическо състояние на длъжника, установено във втория вариант на счетоводната експертиза, съобразно който длъжникът е бил в затруднения още през 2006 г. Навежда довода, че въззивният съд, е определил началната дата на неплатежоспособността в противоречие със съдебната практика- без да вземе пред вид цялостното икономическо състояние на длъжника към този момент. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.62, ал.2 , ГПК от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ/, поради което е процесуално допустима
Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез клона си „А. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът въобще не е посочил общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, а именно да формулира правен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда. Позоваването само на противоречива съдебна практика не е достатъчно, защото предпоставка за допускане на касационно обжалване е точното и мотивирано формулиране на правните въпроси/ арг. от чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК/, които са разрешени от въззивния съд при наличие на някои от подържаните допълнителни основания за достъп до касация, каквото е и това за постановяване в противоречие с трайно установената съдебна практика. При това чрез доводите си, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността, съдът не се е съобразил с общото икономическо състояние на длъжника, касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Значимостта на правния въпрос се определя от правните изводи на съда, а определянето на началната дата на неплатежоспособността е обосновано от приетото от съда за установено конкретно икономическо и финансово състояние на длъжника, както признава самият касатор. Законът не определя началната дата на неплатежоспособността нито чрез датата на последното плащане, нито чрез датата на изискуемостта на първото непогасено задължение. Предоставил е това на преценката на съда, който съобразно конкретните факти и обстоятелства по делото следва да се произнесе доколко спиране на плащането по отделните задължения представлява израз на общото влошено икономическо състояние на длъжника.
Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Именно с оглед конкретната фактологическата определеност на началната дата на неплатежоспособността не съществува противоречие между обжалваното въззивно решение и представеното от касатора решение №115 от 25.06.2010 г. по т.д.№169/2010 г. на ІІ Т.О.549 от 27.10.2008 год.. Останалите решения не третират въпроса за определяне началната дата на неплатежоспособността. Така в решение №64 от 23.03.2010 г. по т.д.№959/2009 Г. на ІІ Т.О. съдът се е произнесъл по разпределение на доказателствената тежест за установяване предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, съдържащи се в чл.608 ТЗ и за приложението законовите презумпции по ал.2 и ал.3 на посочената разпоредба, а в случая въпросът за откриване производството по несъстоятелност е разрешен от първоинстанционния съд със сила на пресъдено нещо. Същото се отнася и до решение №376/19.05.2005 г. по т.д.№730/2004 г. на І Т.О. и решение №549/27.10.2008 г. по т.д.№239/2008 г. на І Т.О., с които съдът се е произнесъл само по установяване наличието на предпоставките за откриване производството по несъстоятелност.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №341 от 21.12.2011 г. по в.т.д.№273/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: