О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 24.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.02. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №75 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма][населено място], с вх.№6297 от 12.11.2010 год. на П. апелативен съд срещу определение №1345 от 22.10.2010 год. по ч.т.д.№938/2010 год. на П. апелативен съд, ІІІ състав, с което е потвърдено определение №1254 от 05.08.2010 год. по ч.гр.д.№517/2010 год. на П. окръжен съд, ТО, ХХ състав, с което на основание чл.19, ал.5 ЗТР във вр. с чл.536, ал.1 ГПК е спряно вписването в търговския регистър по партидата на дружеството жалбоподател, на заявените промени със заявление А4 №20100730120117, с което управителят на дружеството е заявил за вписване обстоятелството за освобождаване на съдружника [фирма], както и на тези, заявени със Заявление Г1 №20100730120524 . П. апелативен съд е приел, че настоящето производство е образувано не по реда на чл.389 и сл. ГПК- с което би се целяло допускане обезпечение на исковете с правно основание чл.71, р.п. чл.74 ТЗ чрез спиране производството по вписване, а е такова за спиране на производството по вписване на основание чл.19, ал.5 ЗТР във вр. с чл.536, ал.1 ГПК въз основа на акт на съда. Възприел е изводите на окръжния съд, че делото, образувано по предявения от съдружника [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решението на общото събрание на дружеството за изключването му, е относно правоотношение, което е условие за издаване на искания регистърен акт, поради което са налице предпоставките за спиране на регистърното производство./арг. от чл.530, ал.1,т.1 ГПК/.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, както и в противоречие на т.10 на ТР1-2002- ОСГК. Като основание за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като формулира правния въпрос дали спирането на регистърното производство по реда на чл.19, ал.5 ЗТР, въз основа на акт на съда по чл.536 ГПК, представлява производство по допускане обезпечение на предявен иск по чл.74 ТЗ, уредено в чл.389 и сл.ГПК.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Определението, с което съдът се произнася реда на чл.19, ал.5 ЗТР във вр. с чл.536 ГПК по искането за спиране на регистърното производство, за разлика от определенията по чл.389 и сл.ГПК, въобще не подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл.536 ГПК е аналогична на тази на чл.430 ГПК, отм. Необжалваемостта на определението за спиране на охранителното производство, постановено на основание чл.430, ал.1 ГПК, отм. се извеждаше от липсата на правна норма, която да допуска субсидиарното приложение в охранителното производство на нормата на чл.213 ГПК,отм., регламентираща обжалваемостта на постановените определения. С нормата на чл.19, ал.5 ЗТР, препращаща към чл.536 ГПК, не се променя режимът на обжалваемост на определенията за спиране на регистърното производство. Тъй като то се развива пред административен орган- Агенцията по вписването, задължението на регистърния съд да се произнесе по искането за спиране на производството по вписване/чл.430, ал.1 ГПК, отм./ е заменено на основание чл.19, ал.4 ЗТР от произнасяне с „акт на съда”, който съд е различен от този, разглеждащ исковото производство по конститутивния иск с правно основание чл.74 ТЗ. Независимо препратката на чл.540 ГПК към общите правила на ГПК, определението по чл.536 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не попада под нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. То нито е обявено от законодателя за изрично обжалваемо, нито прегражда по-нататъчното развитие на делото.
Още повече, че с постановяване на определение №856 от 02.12.2010 год. по ч.т.д.№785/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О. по процесуалноправния въпрос за обжалваемостта на определенията по чл.536 ГПК е формирана задължителна съдебна практика по смисъла на т.2, ТР 1-2010-ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма][населено място], срещу определение №1345 от 22.10.2010 год. по ч.т.д.№938/2010 год. на П. апелативен съд, ІІІ състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: