О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 22.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.02. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 491/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от А. Г. А., [населено място], чрез адвокат К. Г. , с вх.№ 27802 от 12.03.2012 г. на Софийския градски съд срещу Решение от 10.02.2012 г. по гр.д.№11704/2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ВО, ІІБ състав, с което е потвърдено решение от 07.03.2011 г. по гр.д.№41571/2009 г. на Софийския районен съд, 34 състав, с което са отхвърлени предявените от настоящия касатор, в качеството му на наследник на ремитента К. А. А., срещу П. Н. К., [населено място], иск с правно основание чл.534 ТЗ за неоснователно менителнично обогатяване със сумата 11 500 лв., за която наследодателят на ответника е издал на запис на заповед от 09.07.2006 г., обективно съединен с иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 346 лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.05.2009 г. до 24.08.2009 г. Районният съд е отхвърлил иска за главницата с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ по съображения, че записът на заповед за посочената сума не е преюдициран. Записът на заповед не е предявен за плащане, но с арг. от чл.514, ал.1 ТЗ съдът е приел, че кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист. Съдът е приел още, че не е налице и второто основание по чл.534 ТЗ за предявяване на иска за неоснователно обогатяване-записът на заповед не е прескрибиран към момента на подаване на исковата молба-27.08.2009 г. Издаденият на 09.07.2006 г. запис на заповед е с падеж на 09.09. 2006 г., поради което към предявяване на иска не е изтекла три годишната погасителната давност но чл.531, ал.1 ТЗ. Тези изводи на районния съд са възприети от Софийския градски съд в обжалваното решение. Отхвърлено е възражението на настоящия касатор, че на основание чл.235, ал.3 ГПК погасителната давност за предявяване на иска по чл.531, ал.1 ТЗ е изтекъл към момента на постановяване на съдебното решение, по съображения, че давността не се прилага служебно.
Касаторът А. А. твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон чл.534 и чл.531 ТЗ и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.235, ал.2 и чл.417 ГПК. Подържа, че поради пропускане да се извършат необходимите действия- непредявяване на записа на заповед на падежа или в един от следващите два работни дни/ чл.491 ТЗ/, не може да се използва облекченият ред за издаване на заповед за незабавно изпълнение – чл.417, т.9 ГПК. В нарушение на чл.235, ал.3 ГПК съдът не е отчел, че процесният запис на заповед е бил прескрибиран, тъй като тригодишна погасителна давност за иска по чл.531 ТЗ е изтекла към момента на даване ход по същество. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като формулира следните правни въпроси 1.”Прескрибиран ли е запис на заповед, по който преките искове са погасени по давност, както и преюдюциран ли е менителничният ефект, въз основа на който не може да се проведе принудително изпълнение и по който не могат да се предявят преките менителнични искове” и 2.”Следва ли правораздаващият орган да вземе пред вид всичките доказателства, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право”. Подържа, че така формулираните правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с решение №229/06.01.2011 г. по т.д.№259/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №215/14.02.2003 г. по гр.д.№210482002г. на ВКС, V Г.О. и определение № 773/09.12.2011 г. по т.д.№182/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените правни въпроси за предпоставките за предявяване на иска за неоснователно менителнично обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ, са от значение за изхода не делото, но не са обусловил конкретните правни изводи на съда. Значимостта на формулирания правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК като изпълнение на задължението на кастора да формулира общото основание за достъп до касация, се определя от обстоятелството доколко поставеният правен въпрос е обусловил конкретните правни изводи на решаващия съд. Питанията на кастора за преюдициране на записа на заповед с оглед невъзможността да се проведе изпълнително производство, както и за приложението на чл.235, ал.3 ГПК за задължението на съда да вземе пред вид и фактите, настъпили след предявяване на иска, не е свързано с направените от двете съдебни инстанции конкретни правни изводи. Те са приели, че не е налице една от посочените в кумулативна даденост предпоставки за уважаване на иска за менителнично неоснователно обогатяване, а именно прексребирането на записа на заповед. Решаващият извод на Софийския градски съд е изведен от правилото на чл.120 ЗЗД, защото независимо че към момента на постановяване на първоинстанционното решение погасителната давност по чл.531, ал.1 ТЗ е изтекла, тя не се прилага служебно, а длъжникът не се е позовал на такава.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Обжалваното решение на Софийския градски съд не е постановено в противоречие с Решение №229/06.01.2011 г. по т.д.№259/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. Действително, че с него е прието, че правото на иск по чл.534, ал.1 ТЗ възниква с прескрибирането на записа на заповед, поради изтичане на тригодишната погасителна давност по чл.531, ал.1 ТЗ, която започва да тече от падежа му. Но така предявеният иск от касатора в случая е отхвърлен, не защото тази давност не е изтекла, а защото съдът е приел, че не се прилага служебно. Този извод на Софийския градски съд е съобразен с приложеното по делото решение №320 от 17.06.2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., което е постановено по реда на чл.290 ГПК и формира задължителна съдебна практика и с което е прието, че по аргумент от чл.120 ЗЗД и в хипотезата на специалния менителничен иск по чл.534, ал.1 ТЗ давността не се прилага служебно. Поради липса на обективна идентичност, решението на Софийския градски съд не е постановено и в противоречие с решение №215/14.02.2003 г. по гр.д.№210482002г. на ВКС, V Г.О., с което ВКС се е произнесъл, че вземането с правно основание чл.534 ТЗ, независимо, че възниква при погасено право на иск по чл.531, ал.1 ТЗ, почива на правилата на неоснователното обогатяване, поради което не може да бъде предпоставка за откриване производство по несъстоятелност. Приложеното определение №773/09.12.2011 г. по т.д.№182/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл.288 ГПК не представлява съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР1-2010 ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 10.02.2012 г. по гр.д.№11704/2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ВО, ІІБ състав, с което е потвърдено решение от 07.03.2011 г. по гр.д.№41571/2009 г. на Софийския районен съд, 34 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: