О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 20.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.01. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №11 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от О. Б. банка/О./ АД гр.София, чрез адвокат А. К., с вх.№55787 от 29.07.2010 год. на Софийския градски съд срещу Определение №10131 от 08.07.2010 год. по ч.гр.д.№7460/2010 год. на Софийския градски съд,АО, ІІІ”в” състав, с което е оставена без уважение частната жалба на банката срещу разпореждане от 12.04.2010 год. по гр.д.№15985/2010 год. на Софийския районен съд, V Г.О.,34 състав, с което е отхвърлено заявлението й за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК срещу длъжника”Д.” ЕООД, гр.София за сумите 100 000 лв.- главница, 8 751.41 лв.- договорна лихва и 805.86- наказателна лихва за просрочените главници за периода от 05.08.2009 год. до 05.04.2010 год. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е нередовно, защото не са посочени обстоятелствата, на които се основава вземането- не е посочено дали претендираната главница представлява неизплатени вноски по договора за кредит с настъпил падеж или се търси предсрочна изискуемост на целия усвоен кредит, както и че не са налице предпоставките по чл.418, ал.2 ГПК, защото представеното извлечение от счетоводните книги на банката не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на банката.
Частният жалбоподател О. АД твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.60, ал.2 З.-предсрочната изискуемост на кредита е законово регламентирана, поради което представеният документ по чл.417, ал.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги е достатъчно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като формулира като значим за изхода на делото правен въпрос дали в самия документ трябва да се посочат основанията за предсрочната изискуемост на кредита или е достатъчно предоставената със закона/чл.60, ал.2 З./ възможност за банките, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Не е налице общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото поставеният от частния жалбоподател правен въпрос не е обусловил правните изводи на съда, тъй като заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е отхвърлено не защото в представения от банката документ по чл.417, т.2 ГПК не са посочени основанията за предсрочната изискуемост на кредита, а защото самото заявление по чл.410 ГПК е нередовно, както и че документът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане/ чл.418, ал.2ГПК/. С оглед препратката на чл.410, ал.2 към чл.127, ал.1, т.4 ГПК заявлението трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането- в случая твърдения за предсрочната изискуемост на кредита. И това е необходима, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали с представения документ- в случая извлечение от счетоводните книги се доказва твърдяното в заявлението основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Липсва и допълнително подържаното основание за селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормата на чл. 418, ал.2 ГПК, регламентираща задължението на съда да проверява освен редовността на документа от външна страна, така и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. Формирана е и трайна, задължителна съдебна практика по смисъла та т.2 от ТР1-2009 –ОСГКТК по въпроса, че предоставеното с чл.60, ал.2 З. право на банката, при неплащането в срок на повече от една вноска, да направи кредита предсрочно изискуем, не настъпва автоматично с неплащане на съответните, посочени в договора за кредит, анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упржняване на това правомощие от банката, доведено до знанието на длъжника/ вж. Определение №543 от 25.09.2009 год. по ч.т.д.№464/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. във вр. с Решение №58 от 15.04.2009 год. по т.д.№584/2008 год. на ВКС, ІІ Т.О. и Решение №92 от 16.06.2009 год. по т.д.№467/2008 год. на ВКС, ІІ Т.О. /. Разрешен е и въпросът какво следва да се удостоверява с документа по чл.417,т.2 ГПК/вж. Определение№426 от 16.07.2009 год. по ч.т.д.№332/2009 год. на ВКС, І Т.О./. Условията, при които кредитът става предсрочно изискуем, се съдържат в договора за банков кредит, а настъпването им следва да бъде удостоверено с извлечението от счетоводните книги. Ако в договора е предвидено, че кредитът става предсрочно изискуем с неплащане на съответните погасителни вноски, без кредитополучателя да бъде уведомяван, то фактът на това неплащане трябва да се удостовери от банката чрез посочване на непогасените вноски по размер, падеж и основание в представения от нея документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №10131 от 08.07.2010 год. по ч.гр.д.№7460/2010 год. на Софийския градски съд,АО, ІІІ”в” състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: