О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
София, 23.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 09.12. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 537/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК по повод подадена касационна жалба от Аг., чрез юрисконсулт С. Г., с вх.№ 2516/24.03.2020 год. на Бургаския апелативен съд, срещу решение от 19.12.2010 год. по т.д.№19/2010 год. на Бургаския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №243 от 18.11.2009 год. по т.д.№521/2004 год. на Бургаския окръжен съд, ГК, с което са уважени предявените от касатора А. срещу „А., гр.Средец искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД на общата сума от 1 347 612.19 лв., представляваща цена на неизплатените вноски с увеличението за 2002 и 2003 година, обезщетение за забава/мораторна лихва/ и неустойка за неизпълнение на задължението за инвестиции и трудова заетост за 2001 и 2002 год., ведно със законната лихва върху сумата от 1 289 139.55 лв., считано от предявяване на иска- 27.12.2004 год., по сключения на 27.12.2004 год. приватизационен договор, по силата на който ответникът е закупил 75% от капитала на „А.” ЕООД, гр.Средец на цена 1 320 000 деноминирани лв., като е отхвърлен искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 74 306.35 лв., представляваща 50% от годишната вноската за 1999 год., както и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50 942 лв. мораторна лихва за периода от 01.01.2000 год. до предявяване на иска.
Съобразно чл.3 от Договора остатъкът от цената, след приспадане на началната вноска от 132 000 деноминирани лв., следва да се изплати в срок от 10 години, като купувачът ще заплаща на продавача по 132 000 деноминирани лв.ежегодно, като 50% от сумата- по сметка на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, а останалите 50%- с всички допустими от закона платежни средства. С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че вноската за 1999 година е погасена изцяло чрез плащане с поименни компенсаторни бонове на стойност 134 001 год., след като страните по приватизационния договор са се съгласили плащането на тази годишна вноска да стане изцяло по този начин/вж. предавателно-приемателен протокол от 17.10.2001 год., подписан между „А.” ЕООД и Министъра на земеделието и горите, стр.38 от въззивното производство/. Приел е също така, че с оглед извършеното плащане на тази вноска на 17.10.2001 год., с падеж на 31.12.1999 год., то към датата на предявяване на исковата молба-28.12.2004 год./всъщност тя е предявена по пощата с пощенско клеймо от 27.12.2004 год./, претенцията за неустойка в размер на законната лихва по чл.7.3 от приватизационния договор е погасена по давност.
Касаторът А. не е посочил изрично обжалваната част на въззивното решение, но с оглед правния му интерес следва да се сведе само до отхвърлителната му част. Твърди, че е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.236, ал.2 ГПК, поради липса на мотиви, както и при допуснати нарушения на материалния закон- чл.79, ал.1 във вр. с чл.20а ЗЗД, поради приетото плащане на цялата вноската за 1999 год. с компенсаторни инструменти, а така също и в нарушение на материалния закон- чл.114, ал.4 ЗЗД, поради приложената изтекла погасителна давност за мораторната лихва върху тази вноска/неустойката по чл.7.3 от Договора/. Подържаното основание за достъп до касация, може да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Посочена е и т.3 от същата правна норма, но въобще не е мотивирана. Касаторът формулира следния материалноправен въпрос: ”Дали при наличие на уговорка в приватизационната продажба, че покупната цена се дължи в определено процентно съотношение в пари и в непарични платежни средства, купувачът по приватизационният договор, може да извърши плащане на част от цената изцяло с компенсаторни бонове; задължен ли е подавачът да приеме предложението на купувача за плащане с поименни компенсаторни бонове или е само правна възможност, която може да се реализира при съгласие на двете страни”, като твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, която по този въпрос е също противоречива. Представя решение №267 от 26.05.2004 год. по гр.д.№1699/2003 год. на ВКС, , І Т.О. и решение от 06.06.2006 год. по т.д.№279/2005 год. на ВКС, ІІ Т.О.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество-основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С поставените въпроси касаторът А. не е формулирал общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно да посочи правния въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросите, дали при уговорка в приватизационния договор за заплащане на покупната цена в процентно съотношение между пари и непарични платежни средства, купувачът може да извърши плащане на част от цената по приватизационния договор/вноската за 1999 година/ изцяло с компенсаторни инструменти и задължен ли е продавачът да я приеме, не са от значение за изхода на делото. Възможностите на страните при тази уговорка в приватизационния договор са без значение, след като между тях е постигнато съгласие за плащане по този начин. То е изразено изрично в подписания от тях предавателно-приемателен протокол от 17.10.2001 год., намиращ се на стр. 38 от въззивното производство/. Бургаския апелативен съд е направил правния си извод, че вземането за тази вноска е погасено, независимо че е платено изцяло с компенсаторни инструменти, въз основа именно на доказателството за постигнато съгласие между страните. То не се оспорва, а и се отнася до установената по делото фактическа обстановка, която не подлежи на проверка в настоящето производство.
След като поставеният правен въпрос не е обусловил конкретните правни изводи на съда, то не са налице и допълнителните основания за селектиране на касационната жалба- тези по чл.280, ал.2 и 3 ГПК. Действително, че в представените две решения на ВКС съществува противоречие по въпроса, дали плащането с компенсаторни записи е само правна възможност за длъжника, която следва да бъде приета от кредитора, или съгласието на кредитора не е необходимо, ако са налице законовите предпоставки за плащане по този ред. Но въпросът дали кредиторът е длъжен да приеме този начин на плащане не се поставя в настоящия казус, защото неговото съгласие е дадено, чрез приетото от Министерството плащане чрез компенсаторни бонове, който факт не се и оспорва.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.12.2010 год. по т.д.№19/2010 год. на Бургаския апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение №243 от 18.11.2009 год. по т.д.№521/2004 год. на Бургаския окръжен съд, ГК, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. срещу „А.” АД,/Н/, гр.Средец иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 74 306.35 лв., представляваща 50% от годишната вноската за 1999 год. на продажната цена по сключения на 27.12.2004 год. приватизационен договор, както и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50 942 лв. за периода от 01.01.2000 год. до предявяване на иска.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: