О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 09.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 28. 06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 344 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], чрез адвокат Е. Т., с вх.№4032 от 10.04.2012 г. на Софийския градски съд, срещу Определение №456 от 13.03.2012 г. по ч.гр.д.№9449/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-6 състав, с което е оставено без разглеждане възражението на жалбоподателя по чл.423 ГПК. Софийският градски съд е приел, че то е подадено извън едномесечния срок по чл.423, ал.1 ГПК, тъй като частният жалбоподател е узнал за заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК от връчването му от частния съдебен изпълнител на поканата за доброволно изпълнение на 18.03.2009 г., а възражението, квалифицирано в определение от 10.05.2011 г. по ч.гр.д.№13444/2010 г. на Софийския градски съд, ГО като такова по чл.423 ГПК, е депозирано в съда на 04.08.2009г. Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.411, ал.3 ГПК, защото връчването на заповедта следва да се извърши от съда, а не от ЧСИ.
Ответникът БТК [фирма] не взема становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
При сезиране на въззивния съд с възражение по чл.423, ал.1 ГПК, преди да се произнесе по неговата основателност, той е длъжен да се произнесе дали възражението е подадено в преклузивния едномесечен срок от узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение. Правилно Софийският градски съд е приел, че настоящият частен жалбоподател, в качеството му на длъжник в заповедното производство, е узнал за заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК от връчването на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител на 18.03.2009 г. Действително, че законът прави разлика в субекта, задължен да връчи заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Съгласно чл.411, ал.3 ГПК препис от заповедта за изпълнение се връчва от съда, който я е издал. На основание чл.418, ал.5 ГПК заповедта за незабавно изпълнение с отбелязване на издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Разликата в субектите на връчването на двата вида заповеди за изпълнение се дължи на разликата в действието им- заповедта по чл.417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение/арг. от чл.418, ал.1 ГПК/, докато при заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК изпълнителният лист се издава едва след влизане в сила на заповедта/арг. от чл.416, ГПК/. За началото на срока по чл.423, ал.1 ГПК, обаче, правно релевантно е узнаването на заповедта от длъжника, за да може той да развие доводите си за наличието на визираните в чл.423, ал.1,т.1-4 основания, без значение кой орган я е връчил. При това неоснователни са доводите на жалбоподателя, че от изпратената му от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение не е узнал за съдържанието на заповедта за изпълнение, тъй като от буквалното тълкуване на чл.428, ал.1 ГПК става ясно, че съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни заповедта с връчването й.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №456 от 13.03.2012 г. по ч.гр.д.№9449/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-6 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: