О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 09.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.01. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №800/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2,във вр. с чл.396, ал.1ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], с вх.№4853/17.08.2012 г. на Ловешкия окръжен съд, срещу Определение №644 от 15.08.2012 г. по в.гр.д.№242/2012 г. на Ловешкия окръжен съд, гр.състав, с което по реда на чл.389 във вр. с чл.397, ал.1,т.2 ГПК е допуснато обезпечение на иска, предявен от ищеца Р. [населено място] срещу настоящия частен жалбоподател, с правно основание чл.415 ГПК за сумата 3420 лв. главница, представляваща неизплатен наем, и за сумата 456.69 лв. лихва за забава, чрез налагане запор върху товарен автомобил марка „Волво” с Д. ОВ 8212 АТ, рама Y., двигател D., син цвят , собственост на [фирма] до размера на сумата 5066.69 лв. Ловешкият окръжен съд е приел, че е налице реална обезпечителна нужда при наличието на първоинстанционното положително решение, както и че исканата обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като предявеният иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, не е внесена парична гаранция, както и че е направил възражение за прихващане, тъй като в наетия обект са направили подобрения.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Тя е подадена от лице без представителна власт, но съобразно подадената в срока по чл.262, ал.1 ГПК молбата на адв. Б. с вх.№5028/29.08.2012 г., с пощенско клеймо от 27.08.2012 г. и молба №6290/29.10.10.2012 г. с пощенско клеймо от 25.10.2012 г., извършените процесуални действия без пълномощно са потвърдени от процесуалния представител на страна.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Ловешкият окръжен съд е преценил представения по делото Договор за наем от 01.09.2009 г., в който като наемодател фигурира ищецът РПК”Стара планина” [населено място], а като наемател- жалбоподателят, като убедително писмено доказателство по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК с оглед вероятната основателност на предявения Р. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.415 ГПК. Този договор не е оспорен от него, както е отбелязал в решението си и Троянският районен съд. Твърденията в частната жалба, че предявеният иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, не са мотивирани. Развитите във въззивната му жалба срещу първоинстанционното уважително решение оплаквания за сключването на договора за наем от лице без представителна власт, са относими към подържаните нарушения на материалния и процесуален закон от първоинстанционния съд, а не и към договора като индиция за сериозността на предявения иск с правно основание чл.415 ГПК. Неоснователни са и доводите за нарушение на чл.391,ал.1,т.2 ГПК, след като съдът не е обусловил допускането на исканата обезпечителна мярка от внасяне на парична гаранция. Молителят Р. не е изразил готовност да представи гаранция, а и у Ловешкия окръжен съд не е оборено убеждението за вероятната основателност на иска с оглед постановеното първоинстанционно уважително решение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №644 от 15.08.2012 г. по в.гр.д.№242/2012 г. на Ловешкия окръжен съд, гр.състав, с което по реда на чл.389 във вр. с чл.397, ал.1,т.2 ГПК е допуснато обезпечение на иска, предявен от ищеца Р. [населено място] срещу [фирма] с правно основание чл.415 ГПК за сумата 3420 лв. главница, представляваща неизплатен наем, и за сумата 456.69 лв. лихва за забава, чрез налагане запор върху товарен автомобил марка „Волво” с Д. ОВ 8212 АТ, рама Y., двигател D., син цвят , собственост на [фирма] до размера на 5066.69 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: