О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
София, 02.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.12 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч. т.дело № 729/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], с вх.№7934 от 09.09.2011 год. на ВКС, подадена по пощата с пощенско клеймо от 07.09.2011 год., срещу определение №642 от 29.07.2011 год. по ч.т.д.№498/2011 год. на ВКС, Второ Т.О., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на настоящия жалбоподател срещу решение №1946 от 06.12.2010 год. по ч.гр.д.№1659/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав. Частният жалбоподател твърди, че неправилно съставът на ВКС, ІІ Т.О. е приел, че частната му касационна жалба е недопустима, тъй като обжалваното с нея решение №1946 от 06.12.2010 год. по ч.гр.д.№1659/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав е недопустимо, защото съдът не е упражнил никакъв контрол за законосъобразност върху обжалваното пред него решение на Софийския градски съд, постановено по реда на чл.435, ал.2 ГПК. Подържа, че Софийският градски съд не се е произнесъл по съществото на спора, а Софийският апелативен съд не е упражнил контрол за законосъобразност върху решението на градския съд
Ответникът В. А. възразява срещу основателността на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 във вр. с чл.60, ал.6 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Контрол за законосъобразност може да се упражни само по допустима жалба/арг. от чл.262, чл.286 ГПК/. Решението, с което Софийският градски съд се е произнесъл на основание чл.435, ал.2 ГПК по съществото на жалбата на настоящия жалбоподател срещу действията на частния съдебен изпълнител, е окончателно и не подлежи на обжалване- чл.437, ал.4 ГПК. Подадената срещу него жалба пред Софийския апелативен съд е недопустима, поради което Софийският апелативен съд, а още по-малко Върховният касационен съд могат да упражнят контрол за законосъобразност върху необжалваем съдебен акт.
Поради окончателния характер на решението на Софийския градски съд, доводите на жалбоподателя, че апелативният съд не е разгледал оплакванията му за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, са неоснователни и неотносими към касационното производство.
Правилно съставът на ВКС, ІІ Т.О. е приложил ТР 3-2005-ОСГКТК при определяне характера на производството по чл.435 ГПК. В това производство окръжният съд, в случая Софийския градски съд, действа не като въззивна инстанция, а като контролно отменителна, поради което и решенията на окръжния съд, р.п. на Софийския градски съд не подлежат на по-нататъчно обжалване-чл.437, ал.4 ГПК. Подадената срещу тях жалба е недопустима.
На обжалване пред апелативния съд подлежи само актът, с който съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. По правилността на решение №2485 от 31.05.2010 год. по гр.д.№9328/2009 год. на Софийския градски съд, Іво Г.о., в частта, с която е оставил без разглеждане жалбата на [фирма] срещу действията на съдебния изпълнител, се е произнесъл Софийският апелативен съд, с решение №1946 от 06.12.2010 год. по ч.гр.д.№1659/2010 год. на същия съд. Това решение също е окончателно, защото контролът който упражнява апелативният съд, се изчерпва само до проверката дали обжалваните от жалбоподателя действия попадат срез изчерпателно изброените в чл.435, ал.2 ГПК, т.е. дали постъпилата пред Софийския градски съд жалба е допустима. Решение на апелативния съд не представлява въззивно решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и не подлежи на касационен контрол. В същия смисъл е и т. 2 на ТРП3-2005 ОСГКТК, което на основание чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за настоящето производство.което е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №642 от 29.07.2011 год. по ч.т.д.№498/2011 год. на ВКС, Второ Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: