Определение №227 от 16.10.2012 по търг. дело №772/772 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 227

София, 16.10.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 772 /2012 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат М. Б., с вх.№ 2270/18.07.2012 г. на Благоевградския окръжен съд, срещу Решение №195/05.06.2012 г. по т.д.№153/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, по реда на чл.258 и сл.ГПК е уважен предявеният от [община] срещу касатора иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване вземанията на общината за сумата 8 008.23 лв., неплатен от касатора наем за преместваем обект за продажба на пакетирани захарни изделия, кафе и закуски, находящ се в общински недвижим имот, за сумата 1 601.65 лв. дължим ДДС и за сумата 522.14 лв. лихва за периода 13.10.2009 г.- 01.10.2010 г., за които в полза на [община] е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.417 т.2 ГПК.
Ответната [община] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но въпреки това е процесуално недопустима.
Обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. е въведен нов обективен критерии за допустимостта на касационната жалба. Съобразно тази законова разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела. Необжалваемостта следва да се преценява спрямо цената на всеки един от обективно съединените искове. В случая искът за дължимия наем е с цена под обжалваемия минимум за търговски дела, а исковете за дължими ДДС и лихви са с цени дори и под обжалваемия минимум и за двата вида дела. Настоящето дело е търговско по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като претендираното от община вземане за наем произтича от търговска сделка за касатора ЕТ”С. 11-С. И.”по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ. Сключеният от него договор за наем е свързан с упражняваното от него занятие, залегнало в предмета на дейността му. На основание чл.287 ГПК разпоредбите за търговските сделки са приложими и за двете страни.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място], срещу Решение №195/05.06.2012 г. по т.д.№153/2012 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС, ТК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top