О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 26.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22. 01. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №19/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], чрез адвокат Т. А., с вх.№ 10492 от 22.11.2010 год. на Софийския апелативен съд срещу определение №1792 от 12.11.2010 год. по т.д.№256/2010 год. на Софийския апелтивен съд, ТО, 6 състав, с което подадената молба от настоящия частен жалбоподател с правно основание чл.240, ал.1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение №719 от 07.09.2009 год. по гр.д.№2024/2008 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-10 състав е върната обратно като просрочена. Прието е, че е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок от разпореждането за връчване на неприсъственото решение по реда на чл.50, ал.2 ГПК. Разпореждането за приложението на чл.50, ал.2 ГПК е постановено на 14.10.2009 год., а молбата за отмяна с правно основание чл.240, ал.1 ГПК е постъпила в съда на 04.03.2010 год. За да приложи чл.50, ал.2 ГПК съдът е имал пред вид върнатите в цялост призовки пред градския съд с отбелязване, че дружеството-ответник не се намира на посочения адрес.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като липсва редовност на връчването на неприсъственото решение.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е основателна.
Преклузивният срок за подаване молба за отмяна на основание чл.240, ал.1 ГПК започва да тече от момента на редовното връчване на неприсъственото решение или на прилагане на фикцията за редовност на връчването-чл.50, ал.2 ГПК. Неправилно Софийският апелативен съд е приложил тази фикция. От граматическото тълкуване на тази норма е видно, че за да се счита съобщението до търговеца или юридическото лице за редовно връчено, трябва връчителят да установи, че лицето е „напуснало” адреса. От граматическото тълкуване на понятието „напускане”, е ясно, че то като основание за приемане редовност на връчването, е по-тясно от основанието „не пребиваване / не намиране/ лицето на адреса”, каквито са отбелязванията върху върнатите в цялост призовки до частния жалбоподател. От систематическото тълкуване на чл.50, ал.2 ГПК във връзка с алинея 4 на същата правна норма следва, че алинея втора ще намери приложение, когато връчителят установи не само, че лицето не пребивава на адреса по регистрацията, но че го е напуснал, без да изпълни задължението си да отрази пормяната в търговския регистър.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за актуално състояние от 07.01.2009 год. е видно, че адресът, на който е призоваван частният жалбоподател в качеството му на ответник по делото пред Софийския градски съд, е същият, който е вписан в търговския регистър. Във върнатото в цялост съобщение, с което се изпраща препис от исковата молба до жалбоподателя, обаче, не е отбелязано, че ответното търговско дружество е напуснало адреса, т.е че вече не се намира на този адрес, а че липсва негов фирмен знак, както и че въпреки няколкократното му търсене, не е намерен негов представител. И последващите две призовки също са върнати с отбелязване, че не се намира на адреса. Това удостоверява невъзможност за връчването по смисъла на чл.50, ал.4 ГПК, при което трябва да се пристъпи към връчване чрез залепване по чл.47, ал.1 ГПК, каквото връчване съдът не е предприел.
След като няма редовност на връчването, срокът по чл.240, ал.1 ГПК не е започнал да тече, поради което неправилно е прието , че подадената молба от жалбоподателя [фирма] за отмяна с правно основание чл.240, ал.1 ГПК е просрочена. Същата ще следва да бъде върната на Софийския апелативен съд за произнасяне по основателността й.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1792 от 12.11.2010 год. по т.д.№256/2010 год. на Софийския апелтивен съд, ТО, 6 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по основателността на подадената от [фирма] молба на основание чл.240, ал.1 ГПК за отмяна на неприсъственото решение №719 от 07.09.2009 год. по гр.д.№2024/2008 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-10 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: