О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 19.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.04 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №684/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от З. [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез юрисконсулт Н. Н., с вх.№72266/04.07.2012 г. на Софийския градски съд, срещу решение №3793/30.05.2012г. по гр.д.№13007/2011г, на Софийския градски съд, ВК, ІV”а” ВО, с което след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени, предявените от М. А. Илиева, ЕГН [ЕГН], от [населено място] при условие на обективно съединяване срещу касатора иск с правно основание чл.208, ал.1КЗ за заплащане на сумата 14 766 лв. дължимо застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие по риска „кражба” на цялото МПС по договор за имуществена застраховка ”пълно каско” и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 162.78 лв. мораторна лихва върху главницата. За да отхвърли главния иск, районният съд е приел, че застрахованата ищца не е изпълнила задължението си по чл.12, ал.3,т.1 б.”а” от Общите условия на застрахователя да представи всички ключове на МПС-то и дистанционното на алармената система. Кредитирал е заключенията на вещите лица, от които не се установява, че предоставените от ищцата ключове са от откраднатия автомобил с посочената рама, но малкият ключ не е произведен от завода-производител. С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е приел, че не е налице неизпълнение на задължението на застрахованата по смисъла на чл.211,т.2 КЗ във вр. с чл.11, ал.4 от Общите условия, тъй като в тях не е предвидено задължението за предаване на оригиналните ключове на автомобила. Застрахованата е изпълнила това си задължение, като е предала и двата ключа от автомобила, единият от които е с дистанционно.
Касаторът ЗА [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа допуснати от въззивния съд нарушения на чл.268-273 ГПК относно правомощията му на въззивна инстанция. Позовава се и на нарушение на чл.211, т.2 КЗ, тъй като от представените по делото доказателства се установява неизпълнение на задължението, предвидено в Общите условия. Поставя процесуално-правен въпрос за възможността на въззивния съд да обоснове решението си само на избрани от него факти, като подържа, че по този въпрос е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2, тъй като той е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Като значими за изхода на делото формулира следните материално-правни въпроси, свързани с тълкуване разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ: 1/ дали нормата визира”значителност на неизпълнението” или става въпрос за „значителност на самото задължение”, при неизпълнение на което застрахователят може да откаже плащане на обезщетение; 2/обусловено ли е прилагането на чл.211, т.2 КЗ от установяването на пряката причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие и 3/дали неизпълнението на застрахованата да предаде всичките ключове от автомобила поражда право на застрахования да откаже плащане на застрахователно обезщетение. По тези въпроси подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността й, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният процесуално правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Той е свързан с твърдяната неправилност на обжалваното решение- допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото, поради което чрез поставянето му допуска смесване на основанията за достъп до касация с тези за селектиране на касационната жалба по чл.280 ал.1 ГПК. При това решаващият съд е обсъдил представените по делото доказателства, а суверенно негово право е да кредитира само част от тях. Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. С представените решения не се доказва противоречивото разрешаване на процесуални въпрос от въззивния съд, тъй като те са постановени при друга конкретна обстановка, поради което между тях и обжалваното въззивно решение липсва идентичност. Приложеното определение по чл.288 ГПК не представлява съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР1-2010 ОСГКТК.
Формулираните материално-правни въпроси са от значение за изхода на делото, но при тях липсва подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.3, ГПК. Те са разрешени с решение№102 от 02.10.2012 г. по т.д.№615/2011 г. на ВКС, І Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика. Съгласно него чл.211, т.2 КЗ съдържа изискване за значителност както на неизпълнението, така и на самото задължение. Елемент от фактическият състав на отказа на застрахователя да плати застрахователно обезщетение е и причинно-следствената връзка между неизпълнение на задължението от застрахования и настъпването на застрахователното събитие, доказването на която е в тежест на застрахователя. Тези изводи се споделят изцяло и от настоящия състав на І Т.О.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответницата М. Илиева ще следва да се присъди сумата 2 000 лв., изплатен адвокатски хонорар за изготвяна на отговора по касационната жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3793/30.05.2012г. по гр.д.№13007/2011г, на Софийския градски съд, ВК, ІV”а” ВО
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество [фирма], ЕИК/121265177 да заплати на М. А. Илиева сумата 2 000 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: