О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 01.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.03. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №146/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във в. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма],[населено място], чрез адвокат А. А., с вх.№89681 от 11.12.2010 на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 10.12.2010 год. срещу Определение от 22.10.2010 год. по гр.д.№9699/2010 год. на Софийския градски съд, ТО,VІ-12 състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх.№1025070 от 13.07.2010 год. на Софийския районен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 09.07.2010 год., срещу разпореждането от 24.06.2010 год. на съдията докладчик по гр.д.№21471/2010 год. на Софийския районен съд, І Г.О.,28 състав, с което е оставена без движение частната му жалба с вх.№1022210/18.06.2010 год. на Софийския районен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 15.06.2010 год., срещу Разпореждане от 27.05.2010 год. по гр.д.№21471/2010 год. на Софийския районен съд, І ГО, 28 състав, с което е оставено без уважение искането на настоящия частен жалбоподател [фирма] и [фирма] за издаване заповед за изпълнение на основание чл.417, т.3 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение на Софийския градски съд е неправилно, защото разпореждането за оставяне частната му жалба без движение до внасяне на указаната държавна такса прегражда развитието на делото и на практика му се отказва правосъдие.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правосъдната дейност не е безплатна, защото в противен случай неоснователните искания биха се умножили безкрайно. Затова законът за държавните такси и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, предвиждат да се заплаща държавна такса за защитата, която се търси по делото. Внасянето на държавната такса е свързано с редовността на частната жалба/чл.275, ал.2 във вр.с чл.261, т.4 ГПК/. Указанията на Софийския районен съд, дадени за отстраняване нередовността на частната жалба на настоящия частен жалбоподател чрез внасяне на указаната му държавна такса, не подлежат на обжалване. Правилно Софийският градски съд е приел, че това разпореждане на районния съд не е от категорията на обжалваемите определения, изброени в чл.274, ал.1 ГПК. То нито е обявено от законодателя за изрично обжалваемо, нито е прекратително. Правилността му ще бъде проверена при обжалване на евентуално прекратително определение, постановено на основание чл.275 във вр.с чл.262, ал.2,т.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.2611т.4 ГПК, ако жалбоподателят не изпълни указанията за внасяне на държавната такса.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 22.10.2010 год. по гр.д.№9699/2010 год. на Софийския градски съд, ТО,VІ-12 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: