О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София, 21.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 336 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Ч. Р. България” АД, гр.София, чрез юрисконсулт Е. Д., с вх.№ 7748 от 04.03.3010 год. на Софийския градски съд срещу Решение №5871 от 30.12.2009 год. по гр.д.№1395/2007 год. на Софийския градски съд, ГО, І. състав, с което е оставено в сила решение от 22.02.2007 год. по гр.д.№8819/2006 год. на Софийския районен съд, І. ГО, 38 състав, с което е уважен отрицателният установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК, отм., предявен от ЕТ „Т. Т., гр.София, против ”Е., като е прието за установено, че ищецът не дължи сумата 2 749.83 лв., представляваща коригираната сметка на потребителя според правилата на чл.25 от ОУ, поради извършено нарушение от страна на ищеца, установено с констативен протокол №001383 от 10.03.2005 год. на „Е.” АД. С обжалваното въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение по съображения, че не е доказан фактът на одобрение на ОУ от Д., както и на публикуването им, относим към влизането им в сила./арг. от чл.98 ЗЕ в приложима редакция ДВ бр.95/2005 год./. Като евентоално съображение въззивният съд е изложил мотиви, че уредената в чл.25 ОУ възможност на ответника едностранно да внася изменение в съдържанието на възникналото облигационно отношение, се явява неравноправна клауза по смисъла на чл.35, ал.2,т.17 от Закон за защита на потребителите и правилата на търговията, която на основание чл.37, ал.1 от същия закон е нищожна.
Касаторът „Ч. Разпределние България твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Навежда довода, че е постановено при неправилно установена фактическа обстановка, а направените правни изводи са необосновани, като противоречащи на всякаква правна логика. Подържа, че поради злоупотреба с правата на потребителя/липсват пломби и е разменил проводниците на електромера/, електрическата енергия консумирана от него не се е отчитала правилно, което е наложило определянето й по методиката на чл.25, ал.2, т.2 от ОУ. Твърди, че потребителят е действал в нарушение на чл.15, т.5 от ОУ във вр. с чл.63 ЗЗД- вменяващ в задължение на всеки потребител да не ползва електрическа енергия, без тя да се отчита. Развива довода, че ползването на неотчетена електрическа енергия води до неоснователно обогатяване на потребителя за сметка на продавача. Подържаните основания за достъп до касация могат да се изведат от твърденията на касатора като такива по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците оспорват касационната жалба като неоснователна и претендират разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно разрешаване на конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на съда по спора. Доводите за нарушение на „основни принципни въпроси по прилагане на материалния закон-Закон за енергийната ефективност, както и нормативната уредба на неоснователното обогатяване в ЗЗД” обуславят евентуална неправилност на обжалваното решение/основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК/, която не може да се преценява в стадия по селектиране на касационната жалба. Основанията за достъп до касация са изчерпателно изброени в чл.280 ГПК, който не препраща към чл.281 ГПК, поради което твърденията за неправилно приложение на закона не могат да представляват същевременно и основания за достъп до касация. Същото се отнася и до оплакването на касатора, че „съдът не е съобразил решението си с нормите на неоснователното обогатяване в българското законодателство – чл.55-59 ЗЗД.
Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание да се откаже такъв. Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото соченото отстраняване в грешките по прилагане на закона, освен че не съдържа конкретния правен въпрос, няма да бъде и от значение за развитие на правото. Не е налице и втората кумулативна предпоставка на допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно произнасянето по значимия за конкретното дело въпрос да е от значение за развитие на правото.
Липсва и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречиво разрешаване в съдебната практика на поставените правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело. Сочената противоречива съдебна практика по въпроса за доказателствените средства на нарушението на потребителя на електрическа енергия, освен че не е обусловила изхода по делото, не е и доказана. За приложеното решение от 18.06.2007 год. по гр.д.№26747/2006 год. няма данни да е влязло в сила. В окончателното решение №11.10.2007 год. по гр.д.№3343/2006 год. на Софийския градски съд преценката за установвяване на нарушението на потребителя е направена въз основа на конкретно събраните доказателства, включително и свидетелски показани, а във влязлото в сила решение №392 от 29.12.2008 год. по гр.д.№2008 год. на СГС, ІІ-Д състав въобще не е обсъждана методиката за определяне на консумираната електрическа енергия, установена в на чл.25, ал.2, т.2 от ОУ.
Разноски в полза на ответниците не следва да се присъждат, защото не е доказано извършването им за настоящата инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №5871 от 30.12.2009 год. по гр.д.№1395/2007 год. на Софийския градски съд, ГО, І. състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: