О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 01.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 24.03. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 781/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез адвокат В. П., с вх.№2604 от 16.06.2010 год. на Варненския апелативен съд, срещу решение №42 от 23.04.2010 год. по в.т.д.№75/2010 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №596/ от 06.11.2009 год. по т.д.№49/009 год. на Добричкия окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на ищеца”С. за социално развитие и интеграция”, като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, исковата сума от 61 390.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение по Консултантски договор от 22.05.2007 год. във връзка с възложеното от касатора Задание №2 от 18.07.2007 год. към Консултантския договор, както и сумата 5 500 лв. Окръжният съд е квалифицирал искът за главницата като такъв с правно основание чл.258 и сл.ЗЗД. Счел е, че изпълнената от ищеца –консултант работа е приета от ответника-касатор без възражения, с подписания Констативен протокол от 15.06.2008 год. между страните по делото за изпълнение на задание №2 от 18.06.2007 год. те са преуредили отношенията по между си, като е уважил иска в размера по споразумението- 50 833.34 лв. + дължимото ДДС, общо за сумата 61 000 лв. С обжалваното решение Варненския апелативен съд е приел, че сключеният договор между страните е смесен- такъв по изработка с елементи за поръчка. В констативния протокол останалото дължимото възнаграждение е определено на разликата от 50 833.34 лв., без ДДС съобразно първоначално определения размер от 290 000 лв., намален с изплатеното възнаграждение по фактурите, изследвани от вещото лице-счетоводител в размер на 239166.66 лв., като възнграждението на консултанта за неизпълнението по т.20 и 21 от Задание №2 не е приспаднато, тъй като е прието, че възложителят-касатор носи вина за това.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилен, постановено в нарушение на материалния закон- чл.258, във вр. с чл.264, ал.1 ЗЗД, както и в нарушение на чл.280 във вр. с чл.281 ЗЗД, защото между страните не е сключен договор за изработка, а за поръчка. При договора за поръчка не съществува задължение за доверителя да приеме извършените действия, а довереникът е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин. Навежда и довод за нарушение на чл.67, ал.2ЗДДС. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Като основание за достъп до касация сочи правния въпрос „Дължи ли доверителят заплащане на възнаграждение за възложени, но неизпълнени действия”, който въпрос счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулирал общото основание за достъп до касация, съдържащо се в чл.280, ал.1 ГПК- а именно до посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, съдържащ се в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Поставеният от касатора въпрос за дължимото възнаграждение за неизпълнени действия от довереника не е обусловил изводите на съдилищата по конкретния спор, тъй като те са се мотивирали за дължимостта на уговореното възнаграждението и в тази част не с цялостното изпълнение на заданието, а с обстоятелството, че такава е била волята на страните/ Констативен протокол от 15.06.2008 год., подписан между тях за изпълнение на задание №2 от 18.06.2007 год./. Възнаграждението не е намалено с това за неизпълнените работи също така и поради прието от съдилищата, че неизпълнението е по вина на доверителя, поради което единствено фактът на твърдяното неизпълнение на т.20 и 21 от Задание №1 не е обусловил правните изводи на съда.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, т.2 ГПК, тъй като представените решения не доказват постановяване на обжалваното решение в противоречие със съдебната практика, включително и практиката на ВКС. Представеното решение от 05.03.2009 год. по в.а.д.№126/2008 год. не доказва противоречива съдебна практика, тъй като е постановено от арбитражен съд, а решение №17 от 01.10.2007 год. по адм.д.54/2007 год. на Русенския административен е обжалваемо, а липсва данни да е станало окончателно.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №42 от 23.04.2010 год. по в.т.д.№75/2010 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №596/ от 06.11.2009 год. по т.д.№49/009 год. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: