О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 19.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 335 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. П. М. чрез адвокат С. Х. срещу решение от 26.10.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІV „В” отделение по гр.д. № 7805/2009 г.
В касационната жалба касаторът твърди, че решението е неправилно, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ГПК.
Ответникът по жалбата – Б. Д. Е. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС е предявен отрицателен установителен иск от В. П. М. и Ц. М. Д. срещу Б. Д. Е. и М. Й. З., че ищците не дължат на Б. Д. Е. суми, за които е издаден изпълнителен иск от СРС по ч.гр.д. № 25723/2006 г. Искът е уважен от СРС, чието решение е отменено от СГС по жалба на Б. Д. Е., като е постановено друго решение, с което искът спрямо Б. Д. Е. е отхвърлен. СГС е приел, че е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК вр. чл. 147 изр.1-во ЗЗД за недължимост на суми по издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 ал.1 б.”в” ГПК /отм./ вр. чл.42 ал.1 ЗБ. Ищците са поръчители на М. З. – кредитополучател по банков кредит, като по молба на кредитодателя с оглед просрочие на кредита, е издаден изпълнителен иск срещу длъжника и поръчителите. СГС е приел, че кредитът е станал предсрочно изискуем съгласно т.18 от договора, като предсрочната изискуемост съобразно тази клауза, за разлика от т.19 от договора, настъпва автоматично при неплащане от кредитополучателя на сума, равна на три месчни анюитетни вноски. Именно с оглед договорената клауза, СГС е приел, че не е било необходимо уведомяване от Б.та на поръчителите – възражения на ищците в тази насока. Прието е за неоснователно и възражението им, че правата на Б.та са изгубени, с оглед предявяване на иск след повече от шест месеца от просрочието, тъй като в случая, позоваващите се на този факт – ищците, не са ангажирали доказателства предсрочната изискуемост да е настъпила преди повече от шест месеца от подаване на молбата за издаване на изпълнителен иск.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът формулира в четири пункта въпроси, разрешаването на които според него е обусловило изхода на спора, а именно:
1. Правата на поръчителите по договор за банков кредит и приложението на чл.147 ал.1 ЗЗД към тези правоотношения, колизията между ЗЗД и ТЗ.
Така поставеният въпрос е изведен от конкретиката, която е установена и приета от съда по настоящия казус. Ето защо отговорът на този въпрос не може да се приеме за обуславящ изхода на конкретния спор, тъй като правата на поръчителите в случая са обсъждани по конкретен договор за банков кредит с конкретни клаузи, което се отнася и за приложението на чл.147 ал.1 ЗЗД. Колизия между ЗЗД и ТЗ не е обсъждана, нито има доводи в тази насока.
2. Не се конкретизира, но се навеждат доводи за погасяване на задължението на поръчителите ако кредиторът не е предявил иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на задължението. В случая същата хипотеза била решена в противоречие с цитирана практика на ВС и ВКС.
И този въпрос, както предходния, е изваден от приетата от СГС фактическа обстановка. Както се посочи по-горе, СГС е приел за неоснователен доводът на поръчителите за погасяване на задължението им, тъй като те не са установили настъпване на предсрочна изискуемост на кредита преди повече от шест месеца от предяваване молбата на Б. Д. Е. за издаване на изпълнителен лист.
3. Касаторът визира въпроса за предсрочната изискуемост на кредита, за която Б.та не е уведомила поръчителите.
СГС е приел наличие на хипотеза на т.18 от сключеният между страните договор, съобразно която клауза не е било необходимо уведомяване от страна на Б.та, доколкото предсрочната изискуемос настъпва автоматично от неплащане на три анюитетни вноски, което и кредитополучателят и поръчителите са приели, подписвайки договора за банков кредит.
4. Отново се формулира въпроса и разрешението за погасяване правото на поръчителите ако кредиторът не предяви иска си срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа, т.е. въпросът е аналогичен на този по т.2.
Доколкото всички въпроси са формулирани извън приетата фактическа обстановка, не може да се приеме , че решението по тези въпроси на СГС в конкретния казус е в противоречие с посочените решения на ВС и ВКС, както твърди касаторът, тъй като няма обективна идентичност между различните казуси. Следва да се посочи, че няма разлика в правната аргументация относно правата на поръчителите, приложението на чл.146 ал.3 и чл.147 ал.1 ЗЗД, но са различни установените факти по различните дела, респ. различни са и крайни решения по тях.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като такива не са поискани.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.10.2009 г. на Софийски градски съд, ІV „В” отделение по гр.д. № 7805/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.