О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
София, 29.10.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 386 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на „Б.” ООД чрез адвокат Н. Й. и на лицата: П. П. П., М. Б. Н., М. Ф. П. и А. Г. А. – четиримата чрез адвокат Жени М. А. срещу решение № 250/16.12.2009 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 455/2009 г.
В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК /”Билдком” ООД/ и чл.280 ал.1 и т.3 ГПК /физическите лица/.
„Б.” ООД чрез адвокат Н. Й. оспорва жалбата на П. П. П., М. Б. Н., М. Ф. П. и А. Г. А. по съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ВОС е сезиран от „Билком” ООД с иск по чл.92 ЗЗД за сумата 15000 евро – неустойка на основание р.ІІІ т.4 от договор от 04.06.2007 г. срещу П. П. П., М. Б. Н., М. Ф. П. и А. Г. А. Ответниците са предявили насрещен иск – като частичен, за 1000 евро, при цялостен размер 15000 евро – неустойка по същия договор по р.ІІІ т.4. ВОС е уважил първоначалния иск и е отхвърлил насрещния иск. В. е изменил първоинстанционното решение, като е намалил уважената част по първоначалния иск до 4500 евро и е потвърдил решението в останалата му част. В. е приел, че между страните е сключен предварителен договор за проектиране на жилищна сграда, учредяване на право на строеж за отделни обекти в дворно място, осъществяване на строителство и въвеждане на сградата в експлоатация. Договорът е от 04.06.2007 г., като „Б.” ООД го е сключил в качеството си на строител, а физическите лица – в качеството на собственици на дворното място.Безспорно е, че не е сключен окончателен договор. На 27.03.2008 г. собствениците на дворното място са сключили предварителен договор за учредяване на право на строеж върху процесния имот срещу задължение за построяване с друг строител. Спорът по настоящото дело се свежда до дължимостта на неустойки от двете страни по сключения предварителен договор от 04.06.2007 г. В. е приел, че собствениците дължат неустойка на строителя, съгласно клаузата на р.ІІІ т.4 от договора, тъй като собствениците не са били изправна страна, сключили са нов предварителен договор, като са отказали без основание да сключат окончателен договор по първия предварителен договор, поради което дължат договорената неустойка по р.ІІІ т.4. Но доколкото отношенията между страните са приключили в твърде ранен период от развитието си – съгласуване на идеен проект, В. е приел, че уговорената неустойка се явява в значително по-висок размер от действително причинените вреди на строителя, поради което е налице хипотезата на чл.92 ал.2 предл.1-во ЗЗД и претендираната неустойка е намалена от 15000 евро на 4500 евро. По отношение на насрещния иск В. е приел, че възложителите по договора за строителства са неизправна страна и като такава не разполагат с правна възможност да претендират неустойка.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
По жалбата на „Б.” ООД: Тази жалба касае въззивното решение в частта му, отхвърляща първоначалния иск за разликата от 4500 евро до предявения размер от 15000 евро. Като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК касаторът сочи приетото от В., че уговорената неустойка се явява в значително по-висок размер от действително причинените вреди. Като допълнителен критерий се сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Така визираният от касатора въпрос действително е обусловил изхода на спора. Доводите на касатора са за тълкуването на чл.92 ал.2 предл.1-во ЗЗД, което било различно от съдилищата и водело до противоречива практика. Липсва законово определение на понятието прекомерност по смисъла на чл.92 ал.2 ЗЗД, а и в доктрината няма изработени единни критерии, поради невъзможността по принцип да съществува общовалидно правило за определяне на прекомерността – в едни случаи тя ще е налице когато неустойката надвишава вредите десетки пъти, а в други случай ще има прекомерност дори неустойката да надвишава вредите само с няколко процента. Както е прието в цитираната от касаторът относима съдебна практика – решение № 65 от 14.04.2009г. на ВКС по т.д. №589/2008г., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК – задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1 от 2010г. на ОСГКТК на ВКС, когато следва да се приложи правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, преценката следва да се прави при всеки конкретен случай, като намаляването трябва да става с оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди и другите конкретно относими фактори. В настоящия случай точно такава конкретна преценка е извършена от В., както се посочи по-горе – предварителният договор е развален в начален етап – преди съгласуването на идейния проект и това именно е мотивирало съда за приложението на чл.92 ал.2 предл.1-во ЗЗД и намаляване на договорената неустойка. Неотносими към настоящия случай са казусите по приложените две други решения, поради което няма основания да се приеме наличие на допълнителен критнерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
По жалбата на П. П. П., М. Б. Н., М. Ф. П. и А. Г. А.: Тази жалба касае въззивното решение в уважителната му част по първоначалния иск. В жалбата като основание за допускане на касация се сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Касаторите не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито излагат доводи за наличие на допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Излагат доводи за неправилност на въззивното решение относно причините за разваляне на предварителния договор между страните и тяхната изправност, респ. неизправност по него. Тези доводи могат да бъдат обсъждани след допускане на касационно обжалване като основание за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 ГПК и по чл.281 ГПК, редът и последователността на произнасяне по тях. Само бланкетното препращане към чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че и двете касационни жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на В.. Предвид изхода на спора, съдът не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 250/ 16.12.2009 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 455/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.