О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 829
С., 08.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р. БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
М. КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1313 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. М. К. приподписана от адвокат А. А.-Т., срещу решение от 20.07.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1177/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания, свеждащи се по същество до неправилност и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът – [фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Благоевградски окръжен съд /Б./ са предявени искове от [фирма] срещу И. М. К. по чл.286 и сл. ТЗ вр. чл.79 и 82 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД. Ищецът претендира стойност на вреди от неизпълнение на договорни задължения по сключен договор, което неизпълнение от ответната страна е довело до разваляне на договора. Претендира и лихва за забава. Б. е уважил иска за главницата за 12300 евро с левова равностойност 24046.50 лв. със законна лихва от 07.07.2009 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил претенциите до пълния предявен размер. САС е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част. САС е приел, че страните са били обвързани от договор от 20.07.2007 г. – предварителен договор за учредяване право на строеж върху УПИ и договор за строителство на обекти на правото на собственост, съответстващи на 30% от застроената площ. По договора ищецът е приемател – строител, а ответницата – собственик-учредител. САС е приел, че по този договор ищецът [фирма] е бил задължен да обезпечи проектирането на сградата, в изпълнение на което свое задължение той е организирал финансиране и изменение на ПУП на имота, изготвил инвестиционен проект и предприел комплексно проучване и проектиране на сградата. Последното било възмездно осъществено чрез възлагане от ищеца на трето лице, но проектните книжа не били утвърдени от [община], поради направени забележки. Извършена е преработка на проекта, но ответницата като собственик на терена не внесла книжата за одобрение, включително след дадения от ищеца срок за изпълнение на това задължение с нотариална покана, получена на 07.05.2009 г., след изтичане на който срок договорът между страните е развален с тази покана. САС е приел, че именно ответницата И. М. К. е неизправна страна по договора, поради което дължи исканото обезщетение на ищеца, изразяващо се в направените разходи по извършено проектиране /СТЕ, СИЕ и разписки за извършени плащания/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай, като въпрос по чл.280 ал.1 ГПК в изложението си касаторът И. К. излага доводи, свеждащи се по същество до недопустимост на въззивното решение – твърдения за произнасяне по нередовна искова молба. Според касаторът не може да се приеме, че е предявен иск по чл.286 и сл. ТЗ вр. чл.79 и 82 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД. Съдилищата са игнорирали сключения между страните договор, който не включвал клаузи за обезщетение и неустойки. С тези доводи касаторът мотивира и допълнителния критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Така изложените доводи не навеждат на вероятна недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно, нито формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. След предявяване на първоначалната си искова молба ищецът [фирма] е уточнил същата след указания на Б. и оставянето й без движение. С определение от 10.03.2010 г. по реда на чл.374 ГПК, обсъждайки уточненията и отговорите на ответната страна, Б. е приел, че е предявен иск по чл.286 и сл. ТЗ вр. чл.79 и 82 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД. И двете страни не са възразили по така направения доклад – изявления на пълномощниците им в о. з. на 22.04.2010 г. Посочената в доклада правна квалификация на предявените претенции е възпроизведена и в решенията на Б. и САС при обсъждане на доказателствата относно изправността на страните по изпълнение на поетите с предварителния договор задължения, както и причините за разваляне на договора. В този смисъл няма недопустимо произнасяне на Б. и САС, произнасянето е в рамките на предмета на спора, очертан с исковата молба и уточненията й, в рамките на този предмет са и възраженията на ответната страна. С доводите си за недопустимост в случая ответната страна, сега касатор, иска пререшаване на спора при друга фактическа обстановка и други претенции, каквито не са предявени. Ето защо доводите в касационната жалба не представляват въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства тази страна да е направила разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.07.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1177/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.