О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
гр.София, 07.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 401/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “С.” ООД гр. С. чрез адв. И. Ш. – С. за отмяна на решението от 9.11.2009г., постановено по гр.дело № 3474/2009г. на Софийски градски съд и постановяване на решение, с което да бъдат уважен предявения му иск. С обжалваното решение е потвърдено решение от 14.11.2008г. по гр.дело № 10319/2008г. на СРС, 38 състав. С последното е отхвърлен искът на жалбоподателя, предявен срещу Т. А. Ц. за заплащане на сумата от 5000 лв. Изложени са оплаквания за неправилност на въззивното решение по трите основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК се поддържа като съществен процесуален въпрос този за противоречивото разрешаване на един и същи материалноправен въпрос по настоящото дело и по т.дело № 1134/2004г. на СГС, т.о. VІ-4 състав / чл.280, ал.1, т.2 ГПК/; за доказателственото значение на признанието на страна на неизгодни за нея факти в друго производство, въпрос решен в противоречие с решение № 1 от 19.03.2001г. по гр.дело №687/2001г. на ВКС , ІІ г.о. и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касация Т. А. Ц. от гр. София не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД и е приел, че ищцовото дружество е престирало на ответницата сумата от 5000 лв. с РКО №346/28.03.2003г., в който като основание за плащане на сумата е посочено “ възстановен аванс за строителство на обект “Т.” ООД”. За да отхвърли искът въззивният съд е съобразил твърдение на ищеца в искова молба по предявен иск с правно основание чл.258 ЗЗД срещу “Т.” ООД, производство приключило с отхвърляне на иска, че сумата от 5000 лв. е предадена на ответника чрез управителя му Т. Ц. за покриване на временни финансови затруднения – правна сделка договор за заем.
Всяко изпълнение предполага дълг. Даденото в изпълнение на дълг, който не съществува, е дадено без правно основание/ чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД/.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – разрешен от съда материалноправен и / или процесуалноправен въпрос решаван противоречиво от съдилищата. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК- т.3 ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС, какъвто не е конкретния случай. В случая не става въпрос за противоречиво разрешаван правен въпрос, а до оценка на конкретните факти и твърдения на ищеца и тяхното подвеждане към съответната правна норма по две дела. С исковата молба по т.д. №1134/2004г. ищецът “С. транс “ ООД е искал осъждане на “Т.” ООД за сумата от 10100 лв./ в която е вкл. и сумата от 5000 лв. по РКО 346/ дължима като част от възнаграждението по договор за изработка – за строителство от 12.02.2003г. Искът е отхвърлен от съда по съображения, че от събраните по делото доказателства е установено разплащане между възложителя и изпълнителя за извършените СМР, а доколкото е била броена сумата от 10 100 лв. от ищеца на физически лица, то възникналите правоотношения са неотносими към спора по чл.266 ЗЗД. Искът по настоящото дело е предявен на друго правно основание – чл.55, ал.1 ЗЗД, с твърдение за друга фактическа обстановка, поради което се явява неоснователно позоваването от касатора правният въпрос по конкретното дело да е разрешен в противоречие с влязлото в сила решение по т.дело №1134/2004г. на СГС. Не е налице и противоречие с решение №1 от 19.03.2001г. по гр.дело № 687/2001г. на ІІ г.о., в което е прието, че признанието на неизгодни за страната факти е доказателствено средство, установяващи тези факти и че съдът е задължен да направи преценка на това доказателство съобразно разпоредбата на чл.127, ал.2 ГПК с оглед на задължението си по чл.188, ал.1 ГПК. В цитираната практика става въпрос за направено пред съда признание на факти, а по конкретното дело за направено извънсъдебно признание на факти, т.е. на факти направени в представен по делото писмен документ.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатия правен въпрос за доказателственото значение на извънсъдебното признание на страната е един от изводите обусловил решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по този въпрос. Съдът е съобразил съдебната практика, че могат да се ползват доказателства за извършени извънсъдебни признания от страната по делото, каквато несъмнено представлява искова молба, представена като писмено доказателство в друго производство и съдържащи изявления за факти на издателя й. Последните обаче се преценяват с оглед на всички доказателства по делото, каквато преценка е направена от въззивния съд в обжалваното решение.
С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 9.11.2009г., постановено по гр.дело № 3474/2009г. на Софийски градски съд, ІV В отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: