О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№795
София,16.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.12 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 416 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Й. Д., с вх.№365/09.02.2011 год. на Софийския окръжен съд, срещу Решение №568 от 11.12.2010 год. по гр.д.№669/2010 год. на Софийския окръжен съд, ГО, 3-ти състав, в частта, с която е оставено в сила решение№59 от 19.04.2010 год. по гр.д.№182/2009 год. на Сливнишкия районен съд, ІV състав, в частта, с която касаторът е осъден на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД да заплати на ищеца Т. С. сумата 5 184.95 лв., представляваща стойността на дължимия месечен наем за периода 06.03.2007 год. -28.11.2008 год. за ползването на имота, съставляващ УПИ VІІІ-968 в кв.105 по плана на [населено място], ведно с построените в него търговски обекти. Твърди, че решението в тази си част е неправилно, постановено в нарушение на закона- чл.232 ал.2 ЗЗД относно активната материалноправна легитимация на ищеца да предявява този иск, както и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал относно приетата от съда правната същност на сключения между страните договор, като такъв по чл.228 ЗЗД, вместо по чл.357 ЗЗД, както и по отношение размера на дължимия наем с оглед липсата на печалба. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира правни въпроси за материално-правната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл.232 ал.1 ЗЗД, както и такива за относими към разкриване действителната воля на страните по сключеното между тях съглашение и за определяне размера на дължимия наем по раздел ІІІ от сключения договор при липса на печалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК в обжалваната част/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно да формулира материално-правни и процесуално-правни въпроси, обусловили правните изводи на съда. По въпроса за материално правната легитимация на ищеца по иска с правно основание чл. 232 ал.1 ЗЗД с оглед твърдяната му липса на право на собственост или право на ползване върху обекта, предмет на договора, съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика. Активно легитимиран да предявява този иск е наемодателят на имота, без значение дали е носител на правото на собственост или друго вещо право. Изводите на двете съдебни инстанции са съобразени с нея.
Останалите два правни въпроса са свързани с тълкуване на действителната воля на страните за вида на сключеното между тях споразумение, както и за уговорения размер на цената по раздел ІІІ от същия. Тълкуването на договора и разкриването на действителната воля на страните не може да представлява общото основание за достъп до касация, защото е свързано с установяване на конкретната фактическа обстановка. Полезни за установяване волята на страните могат да бъдат и доказателства, които са извън договора, поради което тълкуването се извършва не само въз основа на писмения текст на договора, но и след преценка на доказателствата, относими към него. Събирането на доказателства и установяването на конкретната фактическа обстановка е в изключителните правомощия на въззивния съд, който разрешава спора по същество. В компетентността на касационната инстанция е да се произнесе по правилността на приложението на закона към така установената от въззивния съд фактическа обстановка. Направените от решаващия съд правни изводи са фактологически, а не правно обосновани, поради което не е налице общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и подържаното допълнително основание за селектиране на касационната жалба по чл.280,ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл.232, ал.2 ЗЗД е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. По въпроса за активната материално-правна легитимация на ищеца по иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД съществува трайна и непротиворечива съдебна практика. По него няма промяна в законодателството и обществените условия, които да налагат преосмислянето й, поради което разрешаването на този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото съобразно т.4 на ТР 1-2010-ОСГКТК .
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №568 от 11.12.2010 год. по гр.д.№669/2010 год. на Софийския окръжен съд, ГО, 3-ти състав, в частта, с която е оставено в сила решение№59 от 19.04.2010 год. по гр.д.№182/2009 год. на Сливнишкия районен съд, ІV състав, в частта, с която [фирма], [населено място] е осъден на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД да заплати на Т. Д. С. сумата 5 184.95 лв., представляваща стойността на дължимия месечен наем за периода 06.03.2007 год. -28.11.2008 год. за ползването на имота, съставляващ УПИ VІІІ-968 в кв.105 по плана на [населено място], ведно с построените в него търговски обекти.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: