О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
[населено място], 29.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №454 /2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] , със седалище и адрес на управление в [населено място], област В. , чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт И. К. за отмяна на решение №35 от 20.02.2012г. г., постановено по в. гр.дело № 471/2011г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №424 от 5.05.2011г. по т.д. №457/2010г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят релевира оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на въззивното решение при съществени нарушения на процесуалните правила. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответникът “М. М.Х. М.” – Събирателно дружество, със седалище и управление в Република Полша, чрез процесуалния представител адв. Д.В. излага съображения за отсъствие на посочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция на основание чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Варненският окръжен съд е сезиран с иск по чл.422 във връзка с чл.625 ГПК за установяване на вземане по издадена на ищеца “М. М.Х. М.” – Събирателно дружество европейска заповед за плащане за сумата от 76 000 евро, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение по договорно за сервизни услуги за периода от м.август 2008г. до м. ноември 2011г., за които има издадени осем броя фактури, ведно с лихва 12 877.92 евро съгласно раздел 7 от молба – формуляр А по чл.7, ал.1 от Регламент /ЕО/ №1896 от 2006г. на ЕП и съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. След подробен анализ на доказателствата по делото /фактури, протоколи на работна ръка, разменена между страните кореспонденция/, заключенията на СТЕ, на доводите на страните и възраженията на ответника във връзка с приемането и точното изпълнение на договора, окръжният съд е приел, че между страните по делото са възникнали правоотношения по договор за сервизни услуги за автоматизиране на поточна линия в цех ПДЧ в завода в [населено място], който по естеството си представлява договор за изработка. Приел е за установено вземането на ищеца по издадената европейска заповед за плащане, отхвърлил е като неоснователни възраженията на ответника за отбив в цената и разваляне на договора, поради не упражняването им от сроковете по чл.265 ЗЗД и недоказване на предпоставките за разваляне на договор по чл.87 ЗЗД. За неоснователни са приети възраженията за прихващане със сумата от 283 613.38 лв., представляваща претърпяна загуба поради изплащане на заплати при производствен престой и за сумата от 1 071 817 лв., представляваща пропусната полза.
Варненският апелативен съд е направил самостоятелна преценка на доказателствата по делото и е приел, че между страните по делото е сключен договор, обеденяващ няколко договора, за постигане на определена цел. С договор за услуги ищецът трябва да осигури двама електроспециалисти при уговорена цена на час, при осигурени от ответника материали и оборудване за работа на инсталацията, а ищецът извършва инсталационните работи като използва квалифициран персонал. Подписан от страните график за седмичните работни часове е достатъчно условие за извършване на плащане по договора. Срокът за плащане е определен в рамките на 30дни от датата на получаване на фактурата. Договор от 1.08.2008г. за услуга за изпълнение на програмни работи, по силата на който ищеца осигурява програмен специалист при определана цена за времето от 4.08.2008г. до 30.11.2008г. Съобразно договора ответникът изготвя в писмена форма обхвата на необходимите програмни работи, които ищеца извършва, като условие за заплащане е подписания от страните по договора график за отработените часове. И договор за продажба на контрол и визиулизация на сушилня на стойност 6500 евро и втора програма на стойност 28 000 евро. ВАС е счел, че ищецът доказва вземане за сумата от 72 000 евро на посоченото в молбата за издаване на европейска заповед за плащане основание въз основа на двустранно подписаните протоколи за работна ръка, въз основа на издадените от ищеца фактури, осчетоводени в счетоводството на ответника, потвърждение на вземането на ищеца в отправено до него писмо от ответника от 25.1.2010г., сключено в началото на 2009г. споразумение за плащане за погасяване на дълга от 76 000 евро на части при посочен погасителен план. Направено е препращане към мотивите на окръжния съд на основание чл.272 ГПК.
По изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване:
По първия въпрос допустимо ли е въззивният съд да преквалифицира спорното между страните право едва със съдебното решение без да обяви на страните възприетата промяна в нарочен доклад и без да и определи доказателствената тежест съобразно възприетата квалификация касаторът се позовава на противоречива съдебна практика решение № V-81 от 23.06.2010г. на Окръжен съд Бургас. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че по така формулирания правен въпрос не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради липсата на обективен идентитет между правните въпроси. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е конкретния случай / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Бургаският окръжен съд е обезсилил решението и е върнал делото за ново разглеждане, като постановено по непредявен иск – ищецът е предявил положителен установителен иск, а съдът се е произнесъл по отрицателен установителен иск. По конкретното делото ВАС е приел, че целта за влизане на страните в договорни отношения е изградената автоматизирана система да заработи, която не е била облечена в нарочно споразумение, за изпълнението на което ищецът да носи отговорност. Дори да се приеме, че такъв договор е бил сключен неформално, счита съда, липсва активно поведение на ответника, както за надлежното му финализиране, така и защита на правата му на възложител – специалистите на ищеца са били освободени с изтичане на срока на договорите, работата им е била приета като надлежно извършена, няма подписан заключителен приемателно-предавателен протокол, работата на системата не е била тествана, след приключване на дейността не са направени възражения от ответника. Наред с това, са налице признания на ответника, че ищецът е изпълнил поетите задължения, за което му дължи възнаграждение. Не е представена обвързващи страните документация /задание, спецификация, проект/ която да служи като ориентир за обема и вида дейности, възложени за изпълнение на ищеца, за да се прецени кои от тях той е изпълнил или е изпълнил лошо. Заключението на СТЕ не може да замени липсващата воля на страните по договорното правоотношение извън подписаните в тази връзка документи и съответно счетоводното отразяване. Обективираното в писмо от 13.07.2009г. възражение на ответника, за извършване на недовършената работа и поправка на детайлите които не работят не обективира и не отговаря на изискването на чл.264 и чл.265 ЗЗД за да се запазят правата на възложителя т.е. съдът е изложил мотиви, че правоотношенията между страните съдържат елементи на договор за изработка и на тази плоскост са разгледани възраженията на ответника по точното изпълнение на договора от ищеца.
Вторият въпрос е: приложим ли е винаги чл.20 ЗЗД, когато от съдържанието на договора, от който произтичат спорните правоотношения между страните по делото не може да се направи извод за действителната им обща воля относно съдържанието на насрещни престации и целения с договора полезен резултат, при допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поставените от касатора правни въпроси, свързани с тълкуването на договорните клаузи и прецизиране на отношенията между страните по сключените договори, по принцип са значими за делото. Същевременно обаче, изводите на решаващия въззивен състав са в резултат на конкретна преценка на правнолеревантните факти и доказателствения материал по делото. Съдът е анализирал договорите от 30.04.2008г. и 1.08.2008г. /наименовани “договор за услуга”/ за поетите с договора задължения на двете страни и начина на отчитане и заплащане на извършената работа. Съдът също е приел, че целта на сключените договори е постигането на резултат – автоматизираната система да заработи. Не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решенията са постановени при различна конкретна фактическа обстановка. От решението на ВКС, ТК , постановено по т.д. № 944/2010г., постановено по реда на чл.290 ГПК, става ясно, че между страните е сключен писмен договор и анекси към него и се е налагало тълкуване на отделни уговорки в основния договор с тези от анекса относно действието на договора във времето. В решение №121 по т.дело № 1039/2009г., също постановено по реда на чл.290 ГПК и затова имащо задължително за съдилищата приложение, ВКС, състав на ТК се е произнесъл по правен въпрос за валидното приемане на работа по договор за изработка. Съдът е приел, че договорът за изработка съдържа елементи на договор за продажба на желязо, като в този случай ВКС приема, че този извод е в противоречие с чл.259 ЗЗД / изработеното може да бъде с материал на изпълнителя/ и отговорността на изпълнителя, когато предприеме извършване на възложената работа със свой материал.
Не е налице критерия по чл.280, ал.1, т.2 ГПК при позоваването на решение №75 по гр.дело № 2043/2008г. на ВКС, ГК, постановено по реда на чл.218а ГПК тъй като необходимостта от тълкуване на договора по чл.20 ЗЗД е при друга фактическа обстановка. Необходимостта от тълкуване на договора за продажба на недв. имот, завършен в груб вид, на основание чл.20 ЗЗД се е наложило от липсата на уговорка в договора за окончателно завършване на сградата. Съдът е приел, че изискването за добросъвестност при тълкуването по чл.20 ЗЗД изключва възможността да се приеме, че смисъла на сключения договор е продадените имоти никога да не могат да се ползват по предназначение поради невъвеждане в експлоатация на сградата. Поддържаното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК по тези въпроси, всъщност е основано на твърдяната в жалбата неправилност на обжалвания съдебен акт. Съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на обжалването, са различни от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.
На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът формулира матриалоноправния въпрос съществува ли правна отклика между договора за изработка и договора за услуга и тази отлика състои ли се в съдържанието на престациите на изпълненителите по този договор. Както се посочи по – горе ВАС е приел също, че целта на договорите е постигането на определен резултат, като препратил към разпоредбите на чл. 264 и чл.265 ЗЗД доколко ответното дружество е направил необходимото да защити правата си на възложител по договорите. Всъщност страната изразява несъгласие с изводите на съда за неоснователност на възраженията й относно точното изпълнение на договора и предявените с това претенции. Съдът е приел, че ответникът като възложител по договора /обединяващ няколко договора/, не е защитил в достатъчна степан правата си: работата на специалистите на ищеца е била приета като надлежно извършена, не е извършено тестване на системата за управление с участието на представител на ищцовото дружество, не е съставен заключителен приемателно-предавателен протокол, не са направени своевременно възражения след приключване на дейността. Съгласно т.4 на ТР №1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като двете предпоставки трябва да са налице кумулативно, какъвто не е случая. Освен това по приложението на чл.265 и чл.266 ЗЗД има установена съдебна практика, вкл. и такава по чл.290 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №35/20.02.2012г., постановено по в.т. дело № 471/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: