1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
[населено място], 01.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 74/2012 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК.
Обжалвано е определение №447 от 18.08.2011г., постановено по ч.т.дело № 532/2011г. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено като недопустимо определение от 28.06.2011г. по т.дело №118/2011 г. на Силистренския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] и И. Г. Н. за спиране изпълнението на заповед №660/16.02.2011г., издадена по ч.гр.д. № 256/2011г. на Силистренския районен съд, и е прекратено производството по делото поради недопустимост на молбата. Жалбоподателите [фирма] и И. Г. Н. искат отмяна на оплакването, като излагат оплаквания за неправилно приложение на чл. 420 и чл.422, ал.2 ГПК, с молба ВКС да се произнесе по съществото на частната жалба или да върне делото на апелативния съд за произнасяне.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в писмен отговор счита подадената от [фирма] и Н. частна касационна жалба за процесуално недопустима, като се позовава на т.6 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС – на касационно обжалване подлежат определенията по допускане на обезпечение, само когато за първи път са постановени от въззивен съд. Изложено е подробно становище по основателността на частната жалба. В писмен отговор от 25.01.2012г. се поддържа, че изложението за основанията за допускане на частната жалба до касационно разглеждане не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съдържа обсъждане на въпросите, от значение за изхода на делото, както не са и обосновани специалните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадени в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежат на обжалване съдебен акт на въззивен съд. Допустимостта на касационно обжалване е обусловено от наличието на някоя от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1.1-3 ГПК, с оглед препращането на чл.274, ал.3 към чл.280, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение Варненският апелативен съд, за да обезсили определението на Варненския окръжен съд, с което се е произнесъл по съществото на молба от касаторите за спирана на изпълнението по образуваното изпълнително дело, въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.8 ГПК, е приел, че за касаторите длъжници е изчерпан реда по чл.420 ГПК/ за спиране на изпълнението/, след като са упражнили това право по ч.гр. дело №256/2011г. пред Силистренския районен съд и по ч.гр.дело № 135/2011г. на Силистренския окръжен съд, по които има постановен отказ. С предявяването на иска по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение за ответниците не възниква друга, различна от уредената в чл.420 ГПК възможност /право/ да искат спиране на незабавното изпълнение. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 422, ал.2 и чл.420 ГПК, както и на чл. 422, ал.3 ГПК, която повелява, че при отхвърляне на иска се прилага чл. 245, ал.3 изр.2 ГПК – в полза на ответника се издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на получените при принудителното изпълнение суми.
Частните касатори поставят процесуалния въпрос допустимо ли е в исковото производство по чл.422 ГПК разглеждането на искане за спиране на принудителното изпълнение, след като такова е направено в заповедното производство от длъжника и то не е уважено с влязъл в сила съдебен акт на съда. По този въпрос се е произнесъл въззивният съд, с което е изпълнена основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК – формулирания въпрос да е формирал решаващата воля на съда за изхода по делото. Останалите два въпроса – дали искането за спиране по чл.422, ал.2 ГПК има характер на второ дело и представените по делото от кредитора доказателства или негово признание могат ли да ползват длъжника за спиране на изпълнението, не са обуславящи изхода на спора, тъй като по тях съда не се е произнасял и не формират решаващия му извод за оставяне на молбата на касаторите за спиране на изпълнението без разглеждане.
По първия въпрос касаторите се позовават само на първата от кумулативните предпоставки на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, което е основание да се откаже допускането на въззивното определение до касационен контрол. Няма наведени доводи не само за релевираната от тях предпоставка “ от значение за точното прилагане на закона”, а изобщо не се позовава на “ от значение за развитие на правото”, доколкото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
На осн. чл.81 във връзка с чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация ще следва да се присъдят доказаните заплатени разноски 120 лв.
Водим от горното ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №447 от 18.08.2011г., постановено по в.ч.т.д. № 532/2011г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] и И. Г. Н. да заплатят на [фирма] – София разноски в размер на 120 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: