О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
гр.София, 04.11.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. №710/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл. 192, ал.4 ГПК отм.
Образувано е по частна жалба на С. С. С. гр.София, с която се иска отмяна на определението от 21.05.2010г., постановено по в.гр.дело № 12982/2009г. на Софийски градски съд, с което са присъдени в полза на “Т” Е. разноски в размер на 619 лв., от които 300лв. депозит за в.л. и 319лв. юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на определението на СГС и за неправилност поради нарушение на процесуалните правила.
Ответникът “Т” Е., гр. София изразява становище да се остави без уважение частната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е разрешен по същество спор между страните за направените по делото разноски. Тъй като определението е постановено за първи път от въззивен съд и по силата на закона – чл.192, ал.4 ГПК отм. подлежи на обжалване, за него не се прилагат правилата за факултативно обжалване на определенията, в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените от страната разноски, в чиято полза съдът е решил делото. Съгласно чл.64, ал.1 и ал.2 ГПК/отм/ ищецът има право на заплатените от него такси, разноски и адвокатско възнаграждение, а ответникът има право да му бъдат заплатени направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Представляваните от юрисконсулт юридически лица също имат право на адвокатско възнаграждение / чл.64, ал.5 ГПК отм./ Ответникът има право на разноски и в случаите на прекратяване на производството по делото, каквито са при направен отказ или оттегляне на иска от ищеца/ чл.64, ал.3 ГПК отм/. В случая производството по делото е прекратено по искане на ищеца – жалбоподателя поради отказ от предявените искове / чл.119, ал.1 ГПК отм./.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното определение, както и за неговата неправилност, аргументирани с факта на подаване на молбата за присъждане на разноски след определението за прекратяване на производството по делото. Вярно е, че след прекратяване на производството по делото с определението от 10.05.2010г., ответникът “Топлофикация София” Е. е упражнила правото си да иска заплащане на направените по делото разноски в срока по чл.192, ал.4 ГПК отм, по повод на която молба съдът е постановил обжалвания съдебен акт. Законът не само предоставя такава възможност на страната да иска съдът да изменени решението си за разноски, но това право е реализирано от “ Т” Е. с искане както пред първата инстанция, така и с възражението си по подадената от жалбоподателя въззивна жалба, т.е. страната е упражнила своевременно правото си да иска присаждане на направените по делото разноски.
По изложените съображения обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 21.05.2010г., постановено по в.гр.дело № 12982/2009г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV Д състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: