О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
[населено място], 09.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 636/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] представлявано от П. Ш., чрез процесуалния си представител адв.А. А. – САК за отмяна определение № 4024 от 27.08.2012г., постановено по ч.т.дело №1921/2012г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото. Съдът е мотивирал определението си с аргументи, че молбата по чл.423 ГПК не е подадена в преклузивния едномесечен срок, считано от датата на получаване на съобщението на 23.03.2012г. от Г. М. с адрес [населено място], [улица], ет.10, ап.31 в качеството си на съдружник в дружеството – молител. Прието е, че разпоредбата на чл.50, ал.1 ГПК не отрича възможността призовките да се връчват на търговец на място различно от седалището му при условията на чл.49 ГПК. Получаването на призовката от съдружник, който с оглед на членствените си права и задължения заема по – високо място в правноорганизационната форма на дружеството, от това на работниците и служителите, може да обоснове надлежност на призоваването при условията на чл.49 ГПК.
В отговор на частната жалба [фирма] – [населено място] излага подробни съображения за потвърждаване на обжалваното определение. Позовава се на определение №454/ 7.06.2011г. по ч.т.д. №291/2011г. на ВКС, ТК в подкрепа на становището, че се счита за редовно уведомено дружеството, когато призовката е връчена на съдружник.
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който има характеристиката на определение прегражда понататъшното развитие на длето.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Спорът по делото е дали дружеството – частен жалбоподател е подало молбата – възражение по чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №3536/2012г. по заявление на [фирма] в срока по чл. 423, ал.1 ГПК, процесуална предпоставка за разглеждане на възражението по същество. Вторият спорен момент е за редовното връчване на заповедта за изпълнение на дружеството – длъжник. По делото не е спорен факта, че призовката за връчване на заповедта за изпълнение е изпратена на дружеството – молител / с предишно наименование [фирма] / на адрес [населено място], [улица], ет.10, ап.31 и е получена на 23.03.2011г. от Г. С. М.. Възражението е получено по ч.гр.дело № 3536/2012г. на 13.06.2011г. Във възражението се поддържа, че дружеството е узнало за издадената заповед за изпълнение на 15.05.2012г. след наложен запор върху банковата сметка от ДСИ.
Частната жалба е основателна.
От приложеното на стр. 9 на ч.гр.дело №3535/12 г. извлечение от търговския регистър се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и връчването на обявлението за заповедта за изпълнение, жалбоподателят е с вписан адрес на управление в [населено място] , р-н О., [улица], ет.5, ап.13./ спр. извлечение от търговския регистър с дата 4.11.2012г. Вписването на адреса на управление на посочения адрес е с история 11.03.2010г.
Връчването на съобщения на търговци и юридически лица е уредено в чл.50 ГПК. Мястото на връчване е последния посочен в регистъра адрес / ал.1/. В чл.45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата. Адресат е лицето, за което е предназначено съобщението/ чл.37 ГПК/. Търговецът юридическо лице се представлява от лицата по закон или според устройствените му правила /чл.30 ГПК/. По изключение съобщението може да бъде връчено и на трето на търговеца лице, тогава когато то се намира на адреса на управление на търговеца. Връчването се извършва в канцеларията, съгласно чл.50, ал.3 ГПК и ако лицето се съгласи да получи съобщението. По аналогичен начин в чл. 46, ал.2 и чл. 51, ал.1 ГПК е уредено връчването на съобщения на други лица, когато адресат е физическо лице или адвокат. Връчването на съобщение на трето лице/ роднина, работник, служител, работодател, адвокат или служебно лице от кантората/ ще е редовно ако съобщението е изпратено на адреса на страната или пълномощника, но не и когато е изпратено на адрес, различен от посочения в делото адрес за връчване /чл.38 ГПК/. Действително законът дава възможност съобщението да се връчи на всяко друго място на което може да бъде намерен адресата – чл.49 ГПК, но в този случай връчването ще е редовно ако се получи от лицето, за което е предназначено съобщението – физическо лице, пълномощник или представляващ юридическото лице. В случая, в нарушение на чл.50 ГПК, съобщението за връчване на заповедта за изпълнение е изпратена на адрес, различен от този вписан в регистъра на съда по партидата на търговеца. Съобщението не е връчено и на място на което се е намирал търговеца / чл.49 ГПК/. Съобщението е изпратено на адреса на съдружника, различен от адреса на търговеца, определен като място за връчване в чл.50, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че в съобщението от 19.03.2012г. не е посочено в какво качество то е получено от Г. М. и дали е поето задължение да бъде предадено на адресата, след като съобщението е връчено на място различно от това посочено в чл.49 и чл.50 ГПК, а в случая не са представени и доказателства, че обявлението е предадено от получателя на съобщението на представляващия дружеството и същият е узнал за издадената заповед за изпълнение преди датата на връчване на съобщението от съдебния изпълнител. Застъпеното в определение № 454 по ч.т.д. № 291/2011г. на ВКС, ТК становище по приложението на чл.50 и чл.49 ГПК за редовно връчване на съдебни книжа на съдружник, извън адреса на управление на търтговеца, няма характеристиката на задължителен съдебен акт, по смисъла на ТР №1/2010г. и ТР №1/2011г. на ОСГТК на ВКС. Освен това е различна хипотезата – прието е за редовно връчване на книжа на съдружник, осъществено в канцеларията на съда по негова молба.
Изложеното дава основание да се приеме, че не е налице редовно връчено съобщение на дружеството – жалбоподател, поради което към момента на подаване на възражението по чл.423 ГПК е спазен проклузивния срок. Определението като неправилно ще следва да бъде отменено и върнато делото на окръжния съд за произнасяне по съществото на възражението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №4024/27.08.2012г., постановено по ч.гр.дело № 1921/2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
Връща делото на Варненския окръжен съд за произнасяне по възражението на [фирма] с променено наименование [фирма].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: