О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
[населено място], 29.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 569/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Д. В. К. със съдебен адрес в [населено място] , [улица], чрез адв. Д. А., за отмяна на решение № 40 от 27.02.2012г. по в.т.д. № 703/2011г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение №3 от 7.03.2011г. по т.дело № 96/2009г. на Разградския окръжен съд.
Ответникът дружеството [фирма] с управител А. А. счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Касаторът поддържа, че в противоречие с решение №109 по т.дело №860/2009г. на ВКС, ТК ІІ т.о. и на ТР №1/2002г. на ОСТК на ВКС съдът се е произнесъл по въпроса: дължи ли произнасяне по всички заявени с исковата молба основания – искове по чл.74 ТЗ, без да конкретизира точно по кой от предявените основания въззивният съд не се е произнесъл. Настоящата инстанция не констатира въззивният съд да не се е произнесла по въведените в раздел І и раздел ІІ основания за отмяна на решението на ОС на съдружниците на ответното дружество. С оглед на тази констатация не е налице както общата, така и допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото в цитираните задължителни за съдилищата решения е прието обаче, че съдът не може да отмени решение на ОС с иск по чл.74 ТЗ на основания, които не са посочени в исковата молба или са заявени допълнително, но извън преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ.
Жалбоподателят поддържа, че в противоречие с решение №157 по т.дело № 823/2010г. на ВКС , ТК и решение № 104 по т.дело № 876/2010г. ВКС ТК са решени въпросите: редовно ли е връчването на покана на ОС до съдружниците при отказ и чрез пълномощник, който не е надлежно упълномощен; редовно ли е връчването на покана за ОС на друго лице, а не лично на съдружника; подлежи ли на разглеждане по реда на чл.74 ТЗ въведеното в исковата молба оплакване, че ОС не е проведено в посочения в поканата час. Доколкото съдът е изложил мотиви за редовно упълномощаване на Н. Ю. от съдружника З. М. не е релевантен за изхода на делото въпросът редовно ли е връчена покана на съдружник за ОС, когато връчването е на трето лице. Въпросът за връчване на покана за общото събрание при отказ не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК след като въззивния съд не се е произнасял за допуснато нарушение при свикването на ОС на дружеството, тъй като не е било въведено като основание в исковата молба. С решение №104 по т.д.№876/2010г., задължително за съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК съставът на ВКС, ТК не изключва възможността поканата да бъде връчена при “отказ”, когато съдружникът, след като се е запознал със съдържанието й, откаже да я получи. Липсва обективен идентитет между поставените от касатора правни въпроси и тези разрешени с представената от касатора съдебна практика. С решение №157 ВКС, ТК се е произнесъл по правния въпрос за съдържанието на мотивите към въззивното решение и приложение на разпоредбата на чл.272 ГПК, поради което липсва обективен идентитет между поставените от касатора и разрешения със съдебния акт на ВКС, ТК правен въпрос при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите въпроси по които се е произнесъл състава на ВКС, ТК, по които не е допуснато касационното обжалване, са тези за използването на всички процесуални способи по ГПК за връчване на призовки и други съдебни книжа при връчването на покана на съдружника за свикване на ОС на търговското дружество.
По третия въпрос подлежи ли на разглеждане въведеното в исковата молба оплакване, че ОС не е проведено в посочения в поканата час. В исковата молба ищецът е поддържал, че на посочения в поканата час и място от 17ч.до18ч. не е провеждано ОС на дружеството и поради тази причина съставените документи са неистински. Въззивният съд е приел, че така въведените с исковата молба основания са относими към друг иск, различен от конститутивния иск по чл.74 ТЗ, а такъв иск не е предявен и не е разгледан. Доколкото в хода на процеса ищецът е поддържал твърдение, че събранието е проведено в по-ранен от обявения в поканата част, такова основание за допуснато нарушение при провеждане на събранието не е релевирано в исковата молба, поради което съдът не дължи произнасяне по него. Според ТР №1/2002г. на ОСТК на ВКС нищожно е липсващото / невзето / решение на ОС, което обаче отразено като съществуващо в протокола на ОС или протоколната книга на дружеството, а също така ако е вписано в търговския регистър. В този случай защитата на съдружника може да защити правата си чрез иск по чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК отм., ако решението не подлежи на вписване или с иск по чл.431, ал.2 във връзка с чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК отм. ако е вписано в търговския регистър. Допустимо е съединяването на иск за прогласяване на нищожност на решенията на ОС с иск по чл.74 ТЗ за отмяната му при условията на евентуалност за конститутивния иск. В искавата молба ищецът е твърдял, че всички решения на ОС на съдружниците на дружеството [фирма] на проведеното на 21.04.2009г. събрание са незаконосъобразни на основанията в раздел І и раздел ІІ и е поискал тяхната отмяна. Иск за прогласяване на нищожността на решенията на общото събрание не е предявен, поради което съдът не е дължал произнасяне.
Касаторът се позовава на допълнителния критерии по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: следва ли съдът да се съобрази с признанието на иска и заявеното искане на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал.1 ГПК, представлява ли порок непосочване на мястото за провеждане на събранието, допустимо ли е извършването на графична експертиза на ксерокопие на документи, следва ли протокола на общото събрание да бъде подписан от всички присъстващи на събранието, следва ли пълномощните на съдружниците да са нотариално заверени, подлежи ли на разглеждане оплакването в исковата молба, че събранието не е проведено в посочения в поканата час и предмет ли е то на друг иск. Жалбоподателят не изложил аргументи за значението на поставените правни въпроси за точното приложение на закона / правни норми не са посочени/ и от значение за развитие на правото в хипотезите, съгласно даденото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което няма основание за допускане касационен контрол на решението на Варненския апелативен съд на това основание. Позоваването на закона само не е основание за допускане разглеждането на касационната жалба по основанията по чл.281, т.3 ГПК.
На отв. не се присъждат разноски, тъй като не са налице предпоставките на чл.78, ал.3 ГПК – ответникът има право на направените разноски в това производство.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №40 от 27.02.2012г. по т.д. № 703/2011г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: