О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 20.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 756 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], приподписана от адвокат Н. Н., срещу решение № 634/15.04.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 379/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и недопустимост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – ЕТ И. Л. А. с фирма „ИВ-АЛ-И. А.” не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове по чл.79 ал.1 предл.1-во ЗЗД и по чл.86 ал.1 ЗЗД от ЕТ И. Л. А. с фирма „ИВ-АЛ-И. А.” срещу [фирма]. Исковете са частично уважени от СГС – съответно за 38630 лв. и за 7494.57 лв. със законните последици, като са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер. В уважената част решението на СГС е обжалвано от ответникът [фирма] и е потвърдено. САС е приел, че отношенията между страните са по повод нает от [фирма] недвижим имот, собственост на [фирма], като договорът е прекратен, а със споразумение от 01.08.2006 г. и двустранно подпсан протокол страните са приели стойността на извършен в имота ремонт, както и ново строителство и са уредили задълженията си във връзка със стойността им. Именно за неиздължената сума по протокола относно извършените ремонтни и нови работи, оценени от лицензиран експерт-оценител, са предявени претенциите на бившия наемател ЕТ И. Л. А. с фирма „ИВ-АЛ-И. А.” като главница и лихва за забава. САС изцяло е споделил мотивите на СГС и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК. В мотивите си СГС е приел, че в подписаният на 01.08.2006 г. протокол, двустранно подписан от страните, същите са приели, че наемателят е извършил две категории работи: ремонтни, строително-монтажни – конкретизирани и строително-монтажни работи, „които не са свързани с ремонт на съществуващ обект, а с изграждане на нов обект – пристройка-сграда в имота със застроена площ 34 кв. метра”. Доколкото САС е препратил към мотивите на СГС, горепосоченото относно изграждането на новия обект е част и от мотивите на САС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:
1. Допустимо ли е да се постановява решение по съществото на претенция, която не е въведена като предмет на спора, какво е съдържанието на принципа, че страните сами определят предмета на спора по граждански и търговски дела – диспозитивното начало на процеса?
2. По какъв начин съдът определя какъв е предмета на спора, който му е възложено да разгледа и да се произнесе и следи ли съдът служебно за предмета на спора, с който е сезиран, както и допустимо ли е съдът да обвърже със сила на пресъдно нещо страните по въпрос, по който те не са поставили за разглеждане от съда?
Въпросите касаторът поставя с твърдения за недопустимост на обжалваното решение, като поддържа, че съдилищата са се произнесли за дължимост на извършено от ищеца ново строителство, което не е предмет на спора между тях, тъй като претенцията на ищеца касаела само ремонтни работи и въззивното решение се явява постановено по непредявен иск, недопустимо е, а за допустимостта съдът следи служебно, включително и ВКС, за което се цитира задължителна практика и такава на отделни състави на ВС и ВКС. Вярно е, че диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени сред които са решенията /арг. от чл.7, ал.1 ГПК/. В този смисъл е т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС и цитираната от касатора съдебна практика по ГПК /отм./, която е относима и към новия ГПК. Но в случая, с оглед твърденията на касатора и така предявената искова молба, няма никакви данни за определяне предмета на спора между страните и постановяване на решение по него извън очертаните с исковата молба твърдения на ищеца. Предявени са претенции по чл.79 ал.1 предл.1-во ЗЗД и чл.86 ЗЗД във връзка с неизпълнена част от постигнато споразумение между страните за уредени между тях задължения след прекратяване на договор за наем и обективирани в протокол от 01.08.2006 г. Както се посочи по-горе, този протокол препраща към оценката на лицензиран оценител, като изрично е посочено в самия протокол, че тази оценка е за извършено строителство, основен ремонт и ремонтни дейности на сградата, предмет на договора за наем с конкретизиране на ремонта и „изграждане на нов обект – пристройка – сграда със застроена площ 34 кв.м.”. Тези обстоятелства са посочени в исковата молба, като и СГС, и САС са определили предмета на спора в съответствие с изложените в исковата молба твърдения и сочения в нея двустранно подписаният протокол от страните от 01.08.2006 г., във връзка с изпъление на поетите задължения по който са предявени и претенциите на бившия наемател към бившия наемодател. Ето защо няма никакви основания да се приеме, че има каквито и да е данни за недопустимо определен предмет на спора между страните, респ. и недопустимо разрешаване от СГС и САС на непредявени претенции и обвързване на страните със сила на пресъдено нещо по тях. В този смисъл въпросите на касатора, така както са уточнени, не са обусловили изхода на спора, а очевидно изразяват несъгласие и неприемане на решението по него, което не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Цитираната съдебна практика на ВС и ВКС е неотносима към настоящия казус с оглед така предявената искова молба от ЕТ И. Л. А. с фирма „ИВ-АЛ-И. А.” срещу [фирма] и така изложените твърдения за дължимост на търсените претенции. Ето защо, не е налице формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обусловил изхода на спора, нито допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 634/15.04.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 379/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.