О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 14.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.02. две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №4545/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 , във вр. с чл.396 ал.1 и 2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Т. К. К., чрез адвокат Д. Я., с вх.№ 28348 от 25.09.2013 г. на Варненския окръжен съд, срещу определение №3598 от 09.09.2013 г. по ч.т.д.№1572/2013 г. на Варненския окръжен съд, ТО, с което след отмяна на първоинстанционното отхвърлително определение, е уважена молбата на „Ол Сийз Л.” с правно основание чл.389 ГПК, като е допуснато обезпечение по предявените от „Ол Сийз Л.” срещу К. Д. К. и настоящата частна жалбоподателка Т. К. К. иск за прогласяване нищожността на два договора за продажба на дружествени дялове с правно основание чл.26, ал.3 ЗЗД, евентуално подържани с правно основание чл.40 ЗЗД, чрез налагане запор върху 62 500 дружествени дялове от капитала на [фирма],[ЕИК], собственост на жалбоподателката Т. К., след представяне на парична гаранция в размер на 3 334 лв.
Частната жалбоподателка подържа, че обжалваното определение с правно основание чл.391 във вр. с чл.389 ГПК е недопустимо, поради допуснато обезпечение по недопустим иск, евентуално- неправилно, поради неправилна преценка на обезпечителната нужда и адекватността на допусната обезпечителна мярка. Като въпроси, за които твърди наличието на основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК поставя следните питания: 1.Задължението на съда в обезпечителното производство служебно да извърши проверка по допустимостта на иска , по който се иска допускане на обезпечението; 2. „Въпросите, относно обезпечителната нужда и адекватността на исканата обезпечителна мярка”. Подържаните допълнителни критерии за селектиране на частната касационна жалба с оглед приложените съдебни решения с цел доказване на противоречива съдебна практика, следва да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът „Ол Сийз Л.” оспорва основанията за достъп до касация, а по същество –основателността на частната жалба. Ответникът К. К. признава основателността й.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, поради наличие на специалната хипотеза на чл.396, ал.2 ГПК. Подадена е в срока по чл.275, ал.1, ГПК с оглед представените данни за датата на пощенското клеймо на уведомлението, изпратено от А. за вписване по партидата на [фирма].
Обжалваното определение на Варненския окръжен съд по чл.391 във вр. с чл.389 ГПК не следва да се допуска до касационен контрол.
Не е налице твърдяната от жалбоподателката неговата вероятна недопустимост, по която ВКС е длъжен да се произнесе служебно/т.1 на ТР1-2009-ОСГТК/. Безспорна е правната теория и съдебна практика по въпроса, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исканата обезпечителна мярка е допустимостта на иска, по който се иска налагане на обезпечителната мярка. Предявените от ищеца „Ол Сийз Л.” срещу К. К. и Т. К. искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, евентуално- чл.40 ЗЗД, за обезпечаване на които е допуснато исканото обезпечение, не са недопустими. Същите не са установителни искове по чл.124, ал.1 във вр. с чл.537, ал.2 ГПК/ чл.431, ал.2 ГПК, отм./ с предмет установяване вписване на несъществуващо обстоятелство- прехвърлянето с двата дружествени договора на основание чл.129 ТЗ на дружествените дялове от капитала на [фирма] от съдружника [фирма] на съдружника К. К., а са с предмет установяване на основание чл.26, ал.1 ЗЗД на тяхната нищожност, р.п. наличие на основанието по чл.40 ЗЗД. Само при иск за установяване несъществуващото обстоятелство– прехвърляне на дружествените дялове, какъвто иск не е предявен, недопустимо би било самостоятелното произнасяне по действителността на същите договори. При това искът с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.537, ал.2 ГПК следва да се предяви срещу дружеството, по партидата на което са извършени вписванията, а в случая исковете са предявени срещу ответникът по сделките по чл.129 ТЗ и неговата правоприемница.
С така формулираните в т.1 от изложението по чл.284, ал.3 ГПК общи задължения на съда в обезпечителното производство, частната жалбоподателка не е посочила общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 във вр. с чл.274, ал.3 ГПК- а именно да формулира значим за изхода на делото правен въпрос, обусловил конкретните правни изводи на съда. Не са налице и допълнителните критерии за селектиране на частната касационна жалба- чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. По въпроса за допустимостта на така предявените от молителя по чл. 391 във вр. с чл.389 ГПК искове с правно основание чл.26, ал.1, р.п. чл.40 ЗЗД, обжалваното определение не е постановено в противоречие със соченото решение №87 от 02.08.2013 г. по т.д.№68/2012 г. на І Т.,О., р.п. на Решение №153 от 30.06.2011 г. по в.т.д.№65/2010 г. на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационен контрол с определение №546 от 16.07.2012 г.по т.д.№1196/2011 г. на ІІ Т.О. И в двете съдебни решения съдилищата са се произнасяли по искове за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, поради което с тях не може да се докаже недопустимостта на исковете с правно основание чл.26 ЗЗД, р.п. чл.40 ЗЗД.
Вторият формулиран въпрос също не представлява общото основание за достъп до касация. Преценката за обезпечителната нужда и адекватността на обезпечителната мярка е винаги конкретната, поради което общо формулираното питане, без да е съобразено с конкретните обстоятелства, не може да представлява основание за селектиране на касационната жалба. Не е налице и допълнителният критерии за достъп до касация-чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, тъй като обжалваното определение не е постановено в противоречие с Определение№2101 от 16.11.2011 г. по ч.гр.д.№3850/2011 г. на САС, ГК, 1ви състав. Извършената по него конкретна преценка за наличие на обезпечителната нужда и адекватността на исканата обезпечителна мярка е извършена при други конкретни фактически обстоятелства, каквито не са налице в настоящето производство. Останалите приложени определения, постановени от ВКС на основание чл.288 ГПК, не формулират съдебна практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3598 от 09.09.2013 г. по ч.т.д.№1572/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: