1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
[населено място], 11.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1161/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано е по касационна жалба на ДА “Д.” – София срещу решение №1035 от 28.06.2011г. по гр.д. № 213/2011г. на САС, трети състав. С решението е потвърдено решение № 669/6.07.2010г. по гр.д. № 1324/2008г. на СГС, търговско отделение. С него е уважен иск на ищеца [фирма] срещу касатора ДА Д. за предаване на 293.310 т. леярски чугун, задължение по договор за продажба №1377 от 14.11.2003г. Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ответника “преработващи технологии” АД в несъстоятелност. Искането е за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по 280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът [фирма] счита, че касаторът не сочи материалноправен или процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което моли въззивното решение да не се допуска до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Третото лице помагач не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд.
По делото е безспорно установено, че между [фирма] и ДА ДЗВЗ е сключен борсов договор № 1377 от 14.11.2003г. за продажбата на 758.330т. леярски чугун на стойност 98 582.09 щ.д. В спецификацията и допълнителни клаузи са уговорени условията за плащане на цената, начина на предаване на стоката, от кой момент преминава риска за купувача. Уговорено е, че стоката се предава от продавача на купувача въз основа на заповед на Д. в определен в нея срок, чрез подписване на приемателно-предавателен протокол, подписан от представител на продавача и на купувача. За място на предаване на стоката е посочено ТД [фирма] [населено място], преименувано в [фирма]. За да постанови обжалвания резултат – уважаване на иска с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл. 187 ЗЗД, съдът е съобразил чл.27 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейността по държавните резерви и военновременни запаси, в който е регламентиран реда за предаването и приемането на такива стоки – издаване на заповед от председателя на агенцията, предаването става в склада където се съхраняват стоките, от материално-отговорните лица на съхранителя и от упълномощен представител на купувача, съставянето н еднодневен срок от същите лица на предавателно сведение съгласно приложение №3 ,който се изпраща в съответната териториална агенция. Съдът е съобразил проведеното и доказано оспорване на подписа на лицето – получател на купувача на процесния чугун, на кантарни бележки, товарителници, приемо-предавателен протокол от 21.06.2004г., заключението на счетоводната експертиза и е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за частично изпълнение на договора за продажба за 465.020т. чугун. Ответникът не е доказал останалото договорено и заплатено количество леярски чугун да е предаден на купувача, основание за уважаване на иска. За ирелевантно за спора е прието обстоятелството, че част от предаденото според кантарните бележки количество е осъществено преди издаването на заповедта за деблокиране, тъй като това възражение би било в полза на купувача, за когото би възникнало правото да претендира по-голямо количество стока след тази дата.
Касаторът в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа , че “САС е постановил решение по материален въпрос в противоречие с точното прилагане на закона, както и за развитие на правото” и счита, “че на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК то следва да бъде подложено на касационен контрол”.
Настоящия състав намира, че тази формулировка не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС. Касаторът не формулира правния въпрос от значение за изхода на делото, който е обусловил решаващия извод на съда за уважаване на иска по повдигнатия пред него правен спор. Изложението съдържа доводи за неправилност на решението и преповтаря аргументите на касатора за неправилно приложение от въззивния съд на материалния закон и за съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът изразява несъгласие с необсъждане от въззивния съд на редица доказателства/ без да ги посочва/ и погрешното тълкуване на друга част от доказателствата. Поддържа се, че не е съществувало задължение за ДА да проверява легитимността на получателя на стоката от името на купувача, за несъобразяване от съда на чл.26 от Д., според който заповедите на председателя на А. за предаване на свободните държавни резерви и военновременни запаси, за подмяната или преместването им важат за срок от един месец от датата на издаването им, че съдът не е зачел сключения между страните договор, всички доводи за неправилност на решението. Основанията по чл.281, т.3 ГПК за касиране на въззивното решение като неправилно, поради норушение на материалния закон и съществено нарушение на съдпроизводствените правила и за необоснованост, са различни от тези за допускането му до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и поради това не могат да бъдат обсъждани във фазата на селектиране на касационната жалба.
Касаторът не само не посочва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, но не излага аргументи за допълнителния критерии по т.3, в хипотезите развити в т.4 на ТГР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, което прави неоснователно искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по този допълнителен критерий.
Ответникът по касация [фирма] няма направено искане за присъждане на разноски по чл.80 ГПК.
В обобщение на изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ето защо ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1035 от 28.06.2011г. по гр.дело № 231/2011г. на САС, гражданска колегия, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: