О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 18.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 14 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. М. Т. и Е. Г. Т. чрез адвокат Й. Ш. срещу решение № 1083/04.07.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 881/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 предл.1-во и предл.2-ро ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Застрахователно и акционерно дружество” [фирма] /З. [фирма]/ оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по подробно изложени съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от В. М. Т. и Е. Г. Т. срещу З. [фирма] по чл.193 КЗ за сумата от 32160 лв. и по чл.86 ЗЗД за 10142.83 лв. – лихва за забава за минало време върху претендираната главница. Ищците претендират дължимо застрахователно обезщетение със законната лихва. Твърдят, че собственото им МПС, застрахованото с комбинирана застраховка „каско, гражданска отговорност на МПС и злополука” е отнето при оказано насилие над ищеца Т. /грабеж/. Исковете са отхвърлени от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че исковете са неоснователни, тъй като в случая са налице хипотезите на чл.15.28.4 и чл.15.28.5 от общите условия /ОУ/ за застраховка „каско”, при наличие на които З. [фирма] не дължи застрахователно обезщетение. Това е така, защото водачът на застрахованото МПС е допуснал нарушение на чл.50.4 от ОУ, които го задължават при напускане на автомобила като водач да не оставя ключовете /контактни и/или за заключване/, дистанционното управление на алармата и/или свидетелството за регистрация на автомобила и/или документ за собственост и винаги да заключва автомобила и да включва сигнално-охранителната му система. Този извод е направен при обсъждане на подаденото заявление от самия водач и ищец В. Т. в уведомлението до застрахователя, в което той е посочил, че е спрял автомобила си с работещ двигател и насочен с фаровете към гаражната врата, слязъл да отключи гаражната врата, а в колата са се намирали малкият регистрационен талон на автомобила, свидетелството за правоуправление, оригиналната застрахователна полица и други документи, а ключът на автомобила е бил на контакта. Именно с оглед на тези обяснения, при които е отнето процесното МПС, застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, позовавайки се на наличие на чл.15.28.4 и чл.15.28.5 от ОУ. САС е възприел наличие на сочените от застрахователя хипотези с оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства /показания на свидетели, съдебно–медицинско удостоверение, уведомление до застрахователя, служебна бележка от 06 РПУ – МВР, постановление на СРП/, като е приел, че описаните факти от ищеца Т. в уведомлението му до застрахователя за начина на отнемане на МПС-то не се опровергават от останалите, събрани по делото доказателства. САС е изложил много подробни съображения, съпоставил е събраните по делото доказателства, показанията на разпитаните свидетели със сочения от тях механизъм на отнемане на процесното МПС, получените увреждания от Т., които не съответстват на описания от свидетелите механизъм на отнемане на МПС-то, както и разликата на твърдените факти от самия ищец в първоначалното му уведомление и в настоящия процес. Приел е още, че доколкото в случая липсва застрахователно събитие, ирелевантен е въпросът за действителната стойност на автомобила към момента на отнемането му /чл.203 ал.4 КЗ/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторите не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Излагат доводи за неправилност на изводите на въззивния съд досежно покритите с цитираната полица застрахователни рискове и конкретно може ли да се освобождава застрахователя от задължение да заплати застрахователно обезщетение при ограбено МПС, може ли в ОУ да се предвидят обстоятелства, които да изключват приложенията на рисковете за тежки престъпления по НК, както и какво е приложението на чл.203 ал.4 КЗ, относно определяне размера на вредата.
Законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК от тези по чл.281 ГПК, реда и последователността за произнасяне по тях. Недопустимо е с основания по чл.281 ГПК да се подменят основанията по чл.280 ГПК, каквито по същество са доводите в изложението на касаторите. В случая няма спор какви са застрахователните рискове, които покрива застрахователя, както ги е посочил в ОУ, които е приел и застрахованият с подписване на застрахователния договор, а дали са установени или неустановени фактите по конкретното отнемане на процесното МПС и включват ли се тези факти в покрития застрахователен риск или не. Няма спор, че процесното МПС е предмет на извършено престъпление, за което е образувано досъдебно предварително производство, спорът е дали самият собственик и водач на отнетото МПС е нарушил или не задълженията си по чл.50.4 от ОУ. Именно това нарушение е установено според САС от събраните по делото доказателства, с оглед на което е приета и липса на отговорност от застрахователя за причинените вреди при условията на чл.15.28.4 и чл.15.28.5 от ОУ. Следователно, доколкото има поставени някакви въпроси от касаторите, разрешението им е фактологично обусловено от установената и приета от САС фактическа обстановка, която касаторите не приемат и поставят въпросите си при друга фактическа обстановка, непочиваща на доказателствата по делото, включително подписания от тях застрахователен договор, част от който са ОУ за застраховане и закона. Доводите на касаторите във връзка с приложението на чл.203 ал.4 КЗ не формулират въпрос, обусловил изхода на спора, тъй като САС е посочил, че в случая липсва установен от доказателствата по делото настъпил застрахователен риск, за да се обсъжда и размера на настъпилата вреда. Независимо от липсата на формулирани въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, не е налице и соченият от касаторите допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като не са изложени съображения, обуславящи наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Касаторите не се позовават на противоречиво разрешаване /чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/, но с оглед приложените с касационната жалба решения на ВКС, на районни и въззивни съдилища, настоящият състав на ВКС намира да отбележи следното: само решението на ВКС № 528/08.07.2005 г. по т.д. № 17/2005 г. е окончателно, но е по казус обективно неидентичен с настоящия, поради което е неотносимо в случая. Останалите съдебни решения на районни и въззивни съдилища са без доказателства да са влезли в сила, поради което не са основание за наличие на противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответната по жалбата страна направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 1296.06 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1083/04.07.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 881/2011 г.
ОСЪЖДА В. М. Т. и Е. Г. Т. от [населено място],[жк]бл. 511 вх. „А” ап. 6 да заплатят на „Застрахователно и акционерно дружество” [фирма] от [населено място], [улица] сумата от 1296.06 лв. /хиляда двеста деветдесет и шест лева и шест стотинки/ адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.