1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
[населено място], 07.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №305/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Х. Б., гражданин на Н., срещу решение №95 от 4.11.2011г., постановено по в.гр.д. № 232/2011г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №134 от 13.06.2011г. по гр.д. № 1787/2010г. на Бургаския окръжен съд. С това решение е отхвърлен искът на касотора по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 59 235.60 евро, предявен срещу дружеството [фирма] – [населено място] и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 8041 евро лихва за забава за периода от 19.0.2009г. до датата на исковата молба. С допълнително определение №9 от 6.01.2012г. апелативния съд е присъдил на ответника разноски в размер на 3600 лв. Жалбоподателят Х. Б. иска отмяна на решението като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Допускането на касационното обжалване е обосновава с пердпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], с предишно наименование [фирма] / спр. извлечение от ТР от 6.04.2012г./, представлявано от адв. П. З. – Адвокатска кантора “З. и Партньори” в писмен отговор излага съображения за отсъствие на визираните от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу валидно въззивно решение, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с обективно съединени искове по чл.55, ал.1 пр.3 и чл.86, ал.1 ЗЗД за връщане на направените от ищеца на ответника вноски по предварителен договор за построяване и продажба на недв. имот № В2-51, поради неговото разваляне с нот.покана от 3.06.2009г. на основание чл. 87, ал.2 ЗЗД. Ищецът е твърдял, че продавачът по предварителния договор не е изпълнил задълженията си, визирани в клаузи 4, ал.4.1 и 4.2 да построи имота до 1.06.2007г. и да уведоми купувача за завършване на строителството и посочване на датата на предаване на обекта, предмет на договора за продажба. Забавата от двадесет месеца е направила продажбата безпредметна за ищеца, изпълнението е безполезно, основание за разваляне на договора по чл.87, ал.2 ЗЗД. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни.
За да потвърди решението на Бургаския окръжен съд, въззивната инстанция е приела за безспорен факта, че длъжникът по предварителния договор – ответник не е изпълнил задължението си да предаде обекта на договора на ищеца в уговорения срок не по- късно от 1.06.2007г. Това е станало на 20.07.2009г., на която дата е издадено разрешението за ползване на сградата, в която се намира процесния апартамент. Направен е извод, че дружеството е било задължено и е могло да положи дължимата грижа да узнае невъзможността за финансиране и изпълнение на прилежащата инфраструкура към обекта и да организира изграждането им за своя сметка при спазване на уговорения срок, поради което към датата на поканата за разваляне на договора ищецът е имал право да развали предварителния договор за продажба при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД като даде подходящ срок на длъжника да изпълни задължението си, след който договорът да се счита за развален. Съдът е обсъдил и не е възприел основанията на ищеца за разваляне на договора по чл.87, ал.2 ЗЗД – безполезност на изпълнението поради забавата и поради невъзможност за изпълнение, затова, че ответното дружество не е собственик на процесния имот. Съдът е приел, че дружеството се легитимира като собственик на апартамента към датата на постановяване на решението, като се е позовал на удостоверение на Службата по вписванията – [населено място] и нот.акт №81 /30.04.2010г. за поправка на нот.акт за апартамента, предмет на предварителния договор, че е заличен от текста на нот.акт № 8 от 14.01.2010г. По първото възражение съдът е счел, че сделката между страните не попада в категорията договори – фикс сделки, при които страните уговарят срок, в който непременно трябва длъжникът да изпълни, а в конкретния случай в клауза на т.9.1 страните са уговорили възможност за автоматичното продължаване на срока на договора. Що се касае до довода, че промяната на икономическите условия са направили изпълнението безполезно за ищеца, съдът е счел, че това твърдение не е въведено в исковата молба като основание за разваляне на договора от една страна, а от друга купувачът винаги има интерес от получаване на собствеността макар и при условията на забава.
По Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
По материяалноправния въпрос възникнало ли е и съществува ли в полза на ищеца субективното право за едностранно разваляне на договора в съответствие с чл.87, ал.2 ЗЗД при селективния критерий чл.280, ал.1, т.2 ГПК настоящия състав на ВКС, ТК приема, че въпросът има връзка с предмета на спора, но е поставен общо без да са съобразени фактите въз основа на които съдът приема, че не е налице основание за разваляне на договора. Не е налице и допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Така поставен материалноправния въпрос не противоречиво разрешен с решение №119 по в.т.д. № 181/2009г. на ВнАС. С решението съдът е приел за развален предварителния договор, поради неизпълнение на т.24 на договора – продавачът да се въздържа от разпореждане с имота и задължението да прехвърли собствеността на купувача в посочените срокове, т.е. не е налице противоречиво разрешен правен въпрос, тъй като различния правен резултат се дължи на различни факти, като залегнали в договора условия за разваляне на договора и тяхното доказване в процеса. По същите съображения не е налице противоречиво разрешен правен въпрос с решение №1574 по гр.дело № 361/2003г. ВКС, ТК, и решение №195 по в.т.д.№365/2009г. на ВнАС. С решението си ВКС, ТК е приел, че направеното от кредитора изявление за разваляне на договора е произвело действие, с оглед на установените по делото факти за неизпълнение на 4 % от СМР от длъжника към датата на постановяване на съдебното решение и след като са били изтекли сроковете за предаване на обекта. / С второто решение /влязло в сила/ съдът е приел, че направеното от купувача по предварителен договор за продажба на ид.ч. от недв. имоти изявление за развалянето му е произвело действие след неизпълнение на задължение на продавача да прехвърли собствеността в срок от 60, считана от датата на основаване на търговското дружество – ответник.
Определение №509 по т.дело № 161/2010г. на ВКС, ТК и определение №129 по т.д. № 439/2008г. на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.288 ГПК не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК / спр. ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС./ Решението от 4.07.2008г. по гр.д. № 28/2008г. на ОС – Русе не се обсъжда, тъй като няма отбелязване да е влязло в сила. Съгласно приетото в т.3 на ТР №1/2010г. само влезлите в сила решение формират съдебна практика.
Неотносимо за правния спор по конкретното дело е решението по т.д. № 1134/2007г. на ОС – Варна , постановено при други факти – съдът е приел, че договорът за обществена поръчка е развален от ищеца на основание чл.87, ал.2 пр. последно ЗЗД, тъй като с оглед на клаузите на договора длъжникът е трябвало да изпълни задължението си непременно в уговорения срок. С решение №51 от 10.09.2010г. състав на ВКС, ТК е уважил иск по чл.55 ЗЗД като е приел за развален договора за лизинг поради неизпълнение от лизингодателя да предостави на лизингополучателя лизинговата вещ не само на датата на падежа , но и през целия период на действие на договора за лизинг. Съдът в случая е счел, че за лизингополучателя не е възникнало задължение да предостави срок на изпълнение на лизингодателя и да доказва безполезност на изпълнението, т.е. развалянето на договора е съобразено с оглед на особеностите на договора за лизинг. С решение №224 по в.т.д. №408/2009г. ВнАС се е произнесъл по обективно кумулативно съединен иск по чл.92 ЗЗД, т.е. по правен спор различен от този по настоящото дело, поради което не е налице допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Неотносимо към поставения въпрос е решение № 377 по т.дело № 1005/2007г. на ВКС, ТК. С решението си съдът се е произнесъл по въпроса за задължението на съда да даде защита на материалното право само в рамките и по начина поискан от ищеца и до кой момент в процеса ищецът може да направи изменение в предмета на делото. Липсва обективен идентитет между настоящото решение и решение №356 по гр.д. № 725/2008г., с което ВтАС се е произнесъл по иск по чл.135 ЗЗД, поради което също не е налице селективния критерий противоречиво разрешен правен въпрос. При различна фактическа обстановка е постановено решението от 23.11.2004г. по гр.дело № 511/2003г. на Великотърновския апелативен съд, с което е уважен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД след като е прието, че предварителния договор е развален поради изначална липса на основание при сключване на предварителния договор.
Вторият и четвъртият въпрос: налице ли е безполезност от изпълнението при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД вследствие на забавата на длъжника продължила 20 месеца и правото на изправната страна да развали договора, обосновано с динамичните изменения на пазара на недв. имоти за периода 2008г. – 2010г., и налице ли е интерес от изпълнение за кредитора по предварителен договор за продажба при забава на изпълнение от длъжника от двадесет месеца при настъпила през периода промяна в пазара на недв. имоти чрез падане на цените и търсенето на недв. имоти не е налице както основната предпоставка на закона, така и допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото съдът е приел, че в исковата молба ищецът не е въвел като безполезни за изпълнението на договора промени в икономическите условия и в пазара на недв. имоти. Не е налице обаче и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не излага аргументи за необходимостта от тълкуване или промяна в съдебната практика по приложението на чл.87, ал.2 ЗЗД при съобразяване на приетите в т.4 на ТР №1/2010г. критерии при селектиране на касационните жалби по основанието за точно прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Въпросът възможно ли е продавачът по договор за покупко-продажба на недв. имот, изповядан с нот.акт да придобие обратно правото си на собственост върху същия имот въз основа на нот.акт за поправка на вече сключен договор за продажба не е обуславящ изхода на спора, даколкото въззивният съд е извел изводите си за притежаваната от дружеството собственост върху процесния апартамент въз основа на издадено от А. по вписванията удостоверение за поправка на нот.акт. Няма изложени аргументи по допълнителния критерий с оглед на дадените в т.4 на ТР №1 /2010г. на ОСГТК на ВКС разрешения, поради което не е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито аргументи касаторът не излага в изложението си.
В обобщение на посоченото по горе настоящия състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед на резултата от касационното обжалване на ответника ще следва да се присъдят доказаните направени в това производство разноски в размер на 5000лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 4.11.2011г., постановено по в.гр.дело №232/2011г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА Х. Б., гражданин на Н., личен номер 21085942597, с постоянен адрес А., Н. да заплати на [фирма] / с предишно наименование [фирма]/ – разноски 5000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: