О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр.София, 07.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 260/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №906 от 8.07.2009г., постановено по гр.дело № 167/2009г. на Софийския апелативен съд, с което касаторът ЕТ Г. К. В. с фирма “Г. В.” – гр. Б. е осъден да заплати на ЕТ М. А. Я. с фирма “П. – М. Я.” сумата от 9678.80 лв., представляваща разлика в цената на договор за изработка и сумата от 1649.60 лв. мораторна лихва върху главницата за времето от 28.11.2006г. до 20.02.2008г., както и разноски от 3560.58 лв. Жалбоподателят В. счита осъдителното решение за недопустимо и неправилно. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора въззивният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Необосновано е приел, че ищецът е доказал активната си материалноправна легитимация по договор за изработка. Допуснати са били свидетели в нарушение на разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. „в“ ГПК отм., тъй като с тях са установявани обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт. В изложението си към касационната жалба на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване жалбоподателят се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че съдът с решението си трябва да изрази в диспозитива онова пълно описания на спора, което се констатира от събраните по делото доказателства, а посочената в решението правна разпоредба –чл.358 ЗЗД не съответства на тях. Твърди, че поради липса на писмено волеизявление за сключване на процесния договор за изработка, който е с цена над 1000 лв., въззивното решение е постановено в нарушение на чл.133, ал.1, б”в” ГПК отм. Счита, че в задължение на ищеца е да докаже сключването на договор за изработка, изпълнението му, вида и размера на възнаграждението, както и че въззивното решение противоречи на чл.17 от Конституцията на Република България и на трайната съдебна практика на ВКС установена в решение № 972 от 23.11.2005г. по т.дело № 264/2005г. , решение № 374 от 21.07.1994г. по гр.дело № 258/1994г. 2, решение № 2834 от 19.11.1974г. по гр.дело № 1895/1974г. на Іг.о. и решение № 31 от 4.04.1995г. по гр.дело №2453/1993г. на Vг.о.
Решението е обжалвано в частта на присъдените в полза на ответника по касация разноски, като касатора се позовава на прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касация ЕТ “П. – М. Я.” в писмен отговор излага подробни съображения по оплакванията в касационната жалба за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение. Искането му е да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното и процесуално право, обусловил решаващите му изводи по основателността на предявения иск. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Неоснователни са твърденията на касотора, че въззивното решение е недопустимо. Действително в решението съдът е посочил като основание на иска чл.358 ЗЗД, но заедно с това е посочено, че присъдената сума се дължи за неизпълнение на договор за изработка. В обстоятелствената част на решението въззивният съд също е приел, че е сезиран с иск за неизпълнение на задължение по договор за изработка. Очевидно е допусната техническа грешка при изписване на правната норма от апелативния съд, която сама по себе си не е основание за касиране на решението на посоченото от касатора основание.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът за допустимостта на гласни доказателства за доказване на договори с цена над 1000лв. в случая съставлява съществен процесуалноправен въпрос. По този въпрос обаче не съществува противоречива практика, нито необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. „в“ ГПК /отм./ с оглед точното й прилагане. Разпоредбата ясно установява забрана за допускане на свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 1 000 лв. и по тълкуването й има установена съдебна практика.
Не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото касаторът се позовава на отделни решения на ВКС, а не на актове на ВКС, които съставляват задължителна за съдилищата практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно даденото в т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разрешение по този текст на закона. Въззивното решение не противоречи на представената с изложението съдебна практика. Не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 133, б. „в“ ГПК отм., тъй като допуснатите свидетелски показания установяват изпълнението, а не сключването на процесния договор. Създаденото между страните облигационно правоотношение по договор за изработка, като неформален договор, е установено с приетите като доказателства актове – сметка №2 – 206 от 28.11.2006г. и №3-206 от с.дата за извършена работа по прокарване на горски път, надлежно подписани от страните по делото и неоспорени от касатора. Съдържащите се в изложението съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по оценка на доказателствата по делото/ чл.188, ал.1 ГПК отм/ са относими към касационните основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК различни от тези по чл.280, ал.1 ГПК.
Правно неиздържано е поддържаното противоречие на обжалваното въззивно решение с чл.17 от Конституцията, защото е не само правно необосновано, но и разрешения правен спор няма отношение към закрепения конституционен принцип за неприкосновеност на частната собственост и видовете собственост.
По жалбата за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение:
Жалбата е неоснователна. За двете инстанции общото платено възнаграждение за явяване на пълномощника на ищеца е в размер на 2800 лв., което не противоречи на чл.7, ал.2, т.4 и параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В заключение, липсват предпоставките на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №906/8.07.2009г., постановено по в.гр.дело № 167/2009 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: