О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 25.03.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 767 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. К. срещу решение № 2/25.02.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. по несъстоятелност № 1794/2009 г., с което е отменено уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ и е постановено друго решение, с което на основание чл.631 ТЗ молбата на касатора за обявяване на неплатежоспособност на [фирма] и обявяване в несъстоятелност е отхвърлено.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с молба от [фирма] за обявяване на неплатежоспособност на [фирма] -[населено място] и откриване производство по несъстоятелност по реда на чл.630 ТЗ. Молителят твърди, че ответникът не е заплатил годишна осигурителна премия по сключен договор за доброволно здравно осигуряване в размер на 113488.29 лв., поради което моли да се открие производство по несъстоятелност срещу ответното дружество. СГС е уважил молбата. САС е отменил решението на СГС и е постановил друго решение, отхвърлящо молбата на основание чл.631 ТЗ. САС е приел, че страните по делото са търговци, сключили са търговска сделка като е спорен въпроса за изискуемостта на задължението по тази сделка. Прието е, че има неизпълнение от страна на ответника, но това неизпълнение се дължи и на обстоятелства, за които молителят е отговорен. Установяването на точния размер на задължението на ответника следва да стане в отделен процес, тъй като в случая не е налице последната предпоставка по чл.608 ал.1 ТЗ, а именно затрудненията на длъжника да изпълни задължението си по търговска сделка да не са временни и състоянието му на неплатежоспособност да е обективно и трайно. С оглед изслушаните заключения на ССЕ и представените финансови отчети, САС е приел, че не е налице невъзможност за ответника да изпълни своето задължение към молителя: коефициентите за обща и бърза ликвидност на ответното дружество са около единица, като е налице положителна тенденция за подобряването им за изследвания период /31.12.2007 г. – 31.10.2008 г./. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че освен молителя, има още двама кредитори с незначителни по размер вземания.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/., а навежда доводи за неправилност на въззивното решение, свързани с приложението на чл.83 ЗЗД и вземанията на други кредитори към ответника. Доводите за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК не са основание за допускане на касационно обжалване по чл.281 ал.1 ГПК, доколкото законът разграничава двата вида основания и последователността за произнасяне по тях. Следва да се посочи още, че разрешаването на въпросите, свързано с приложението на чл.83 ЗЗД, относно вземането на молителя към ответника и вземанията на другите кредитори не е обусловило крайния изход на спора. САС е приел, както се посочи по-горе, че финансовото състояние на ответното дружество му позволява да изплати задълженията си, с оглед показателите за ликвидност, като е с тенденция за подобряване. М. брой кредитори на ответното дружество, с предявени вземания, е допълнителен аргумент, а не основен такъв за отхвърляне на молбата. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК Само бланкетното позоваване на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК не обуславя приложението на някоя от посочените хипотези в разпоредбата.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че няма основание да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 3110 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2/ 25.02.2010 г. на Софийски апелативен съд по т.д. по несъстоятелност № 1794/2009 г.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], [улица] да заплати на [фирма] [населено място], кв. Б. направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 3110 лв. /три хиляди сто и десет лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.