Определение №214 от 22.3.2013 по ч.пр. дело №1485/1485 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 214
гр. София, 22.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №1485/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, във връзка с ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №2242 от 23.10.2012г., постановено по ч.гр.дело №3656/2012г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на “ [фирма], [населено място], с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение от 17.07.2012г. по т.д. № 1082/2012г. на СГС, ТО, ІV-20 състав. Жалбоподателят обосновава искането си за отмяна на определението с разпоредбите на чл.367, ал.4 във връзка с чл.211, ал.1 и чл. 373 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] прави искане да се остави частната жалба без уважение. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК , от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
С определение от 17.07.2012г. СГС не е приел за съвместно разглеждане насрещната искова молба на жалбоподателя поради изтичане на преклузивния срок по чл. 367, ал.4 ГПК. Частната жалба срещу това определение е оставена без разглеждане от САС по съображение, че определението на първоинстанционния съд не е преграждащо производството по първоначално предявения иск и закона не предвижда изричното му обжалване. Прието е също, че няма пречка насрещната искова молба да бъде образувана в отделно исково производство.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е правилно и съобразено с практиката на ВКС. В случаите, когато условията на чл.211, ал.1 ГПК не са налице, насрещният иск не може да бъде приет за съвместно разглеждане. До отделяне на насрещния иск ще се стигне и в случаите на чл.211, ал.2 ГПК когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено. Нормите на чл.367, ал.4 и чл. 211 ГПК определят процесуалния ред за предявяване на насрещният иск, но определенията не са преграждащи по смисъла на чл.274, ал. 1 ГПК, тъй като постановяването им има за последица отделно разглеждане на насрещния иск, а не прекратяване на производството по същия, а и чл.211 ГПК не предвижда тяхното обжалване с частна жалба.
По искането за връщане на внесената ДТ по насрещната искова молба ще следва да се произнесе съда, който администрира исковата молба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №2242 от 23.10.2012г., постановено по ч.гр.дело №3656/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top