О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
[населено място], 24.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1077/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №524 от 12.02.2008г., постановено по гр.дело № 954/2007г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №21 от 18.01.2008г., по т.дело №465/2008г. на В. окръжния съд. Жалбоподателят Н. / Н./ в изложението си към касационната жалба иска отмяна на решението като неправилно. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК поддържа основанията за касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С решение №21 от 18.01.2011г. по гр.дело № 465/2008г. на Врачанския окръжен съд е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаването на [фирма] в несъстоятелност със седалище в [населено място]. Съдът е приел, че в едногодишния срок по чл. 632, ал.4 ТЗ, считано от датата на вписване на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност и спиране на производството – 20.11.2008г., то не е възобновено, основание за неговото прекратяване и заличаване на длъжника. За да потвърди решението на Врачанския окръжен съд, САС е приел, че към датата на постановяване на решението 18.01.2011г. е било влязло в сила решението на същия съд от 23.12.2009г. по т.дело № 465/2008г., с което е отказано възобновяване на производството по несъстоятелност по молба на касатора с постановеното от ВКС, ТК по т.д. №826/2010г. на ВКС, ТК определение по чл.288 ГПК от 1.12.2010г.
Касаторът сочи като обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос: срокът по чл.632, ал.2 ТЗ счита ли се за спазен с подаването на молбата за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност или в рамките на този срок трябва да бъдат представени доказателства, удостоверяващи заплащането на началните разноски по чл.639б ТЗ. Като допълнителна предпоставка сочи решение № 99 от 23.06.2011г. по т.дело № 59/2011г. на ВКС, ТК постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно чл.632, ал.2 ГПК спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписване на решението. Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и заличава длъжника от търговския регистър – чл.632, ал.4 ТЗ.
Поставеният въпрос не от значение за изхода на делото и не е обуславящ крайния извод на съда за потвърждаване на решението на съда по несъстоятелност за прекратяване на производството и заличаване на търговеца от регистъра на съда/ чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради липсата на обективен идентитет между разрешените правни въпроси. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допустимост касационното обжалване на въззивното решение. Поставеният от Н. въпрос има отношение към процедурата по възобновяване на производството по несъстоятелност по чл.632, ал.2 ГПК, но не за случаите когато е отказано с влязло в сила решение производството да бъде възобновено. С решението по чл.290 ГПК съставът на ВКС, ТК се е произнесъл по поставения в настоящото производство материалноправен въпрос, като е приел, че спазването на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ГПК с подаването на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност е условие за нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски е условие за нейната основателност. Съдът по несъстоятелността е бил задължен да се произнесе по основателността на молбата за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, след като е спазен срока за подаването й, независимо, че началните разноски по чл.629б ТЗ са внесени след като е бил изтекъл едногодишния срок, поради което съдът по несъстоятелността не може да постанови прекратяване на спряното производство, преди произнасянето по основателността на молбата по чл.632, ал.2 ГПК. Различен е казуса по конкретното дело. С влязло в сила решение е отказано възобновяване на производството по несъстоятелност, т.е. приключила е процедурата по чл.632, ал.2 ГПК с отрицателен за касатора резултат, основание за съда по несъстоятелността за прилагане на последиците по чл.632, ал.4 ГПК за несъстоятелния длъжник.
След като обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допустимост касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1427/25.07.2011г., постановено по в.т.дело №670/2011 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: